MJJ THE KING

Добре дошли във форума " Michael Jackson The King" !

Пожелаваме Ви приятни минути в нашето прекрасно място

изпълнено с любов и преклонение към

единственият и неповторимият

Майкъл Джаксън!

    Интервю на Джеси Джаксън 2005г

    Share
    avatar
    Abi
    Наблюдател
    Наблюдател

    Female Libra Брой мнения : 28
    Join date : 09.02.2010
    Age : 46
    Местожителство : София

    Интервю на Джеси Джаксън 2005г

    Писане by Abi on Сря Фев 10, 2010 4:03 pm

    Джеси Джаксън: Днес, сутринта ще имаме много специален гост. Той е легендарен певец, танцьор, автор на песни, вече 40 години е на сцената, което само по себе си е невероятно. На 11 години той стана супер звезда. Той е фронтмен на феноменално успешната група на Motown - “Jackson Five”, която стана най-продаваната група са всички времена. Той започна кариерата си в Motown през 1969 г с четири сингъла подред, които заемаха първо място в чартовете. Кой би могъл да забрави “I Want You Back”, “ABC”, “Mama’s Pearl”, или “I’ll Be There”?
    Какво правихте вие на тринайсет? Той започна своята солова кариера. Успешно пусна соловите сингли - “Got To Be There”, “Rockin’ Robin” и “Ben”. Всички ние наблюдавахме чудото, когато той достигна невиждани по-рано висоти, пускайки три от най-продаваните албума в света за всички времена - ‘Off The Wall’, ‘Thriller’ и ‘Bad’. “Thriller” остава на първо място по продажби в света и до днес с над 51 милиона копия. Това е феноменално постижение. Както каза продуцента Куинси Джоунс пред списание “Time” – „черната музика, дълго време беше с второстепенна роля.”. Но този човек стана двигател за цялата поп музика. Той бе в състояние да докосне до всяка душа по целия свят. Той е обявен за най-продаваният изпълнител в света. Той има повече награди от всеки друг. Той е най-популярният изпълнител в историята на шоу бизнеса. И макар да не звучи скромно – той е най-известната личност в света. И разбира се, Крал на поп музиката. И светът още обсъжда гения на този кумир на много поколения.
    Братя и сестри, членове на семейството „ Да съхраним жива надеждата”, днес ни се предоставя рядката възможност, да проследим пътя от Гeри до величието. Вие ще чуете Краля на поп музиката, разказващ историята на живота си така, както само той би могъл да я разкаже. С огромна гордост и радост ви представям днес Майкъл Джаксън от Калифорния.
    Добро утро, Майкъл!
    MJ: Добро утро, Джеси. Как си?
    Джеси Джаксън: Добре.Добре. Приятно ми е да те чуя. Много уши в Америка и в смета, днес ще слушат внимателно нашият разговор.
    MJ: Да.
    Джеси Джаксън: Добре. Добре.
    MJ: Добре.
    Джеси Джаксън: Е, приятели да започнем нашия разговор. Ще го споделим с цялата страна. Останете с нас, няма да искате да пропуснете това. Скоро ще се върнем, вие слушате „ Да съхраним жива надеждата” с преподобния Джеси Джаксън.
    (рекламна пауза)
    Джеси Джаксън:: Добре дошли отново в „ Да съхраним жива надеждата” с преподобния Джеси Джаксън. Това е нашето неделно, утринно ток шоу. Днес при нас имаме феноменален гост – Майкъл Джаксън. Майкъл направи път в кариерата си от земята до космоса. Добро утро, Майкъл.
    MJ: Добро утро , Джеси. Как си?
    Джеси Джаксън: Добре. Помниш ли как с теб се срещнахме на 47-ма улица преди много години? Баща ти докара теб и братята ти с вашия микробус, вие тогава се изявявахте в Regal. Помниш ли това?
    MJ: Да, помня. Това беше много отдавна. Аз бях много малък.
    Джеси Джаксън: Какво помниш от това време?
    MJ: О, помня, тогава бяхме облечени в крещящи на цвят и клоширани панталони и помня любовта, която идваше от публиката и как им харесваше това, което изпълнявахме пред тях. И подкрепата на хората по онова време беше фантастична. И вие винаги бяхте много добър с нас.
    Джеси Джаксън: Добре. Добре. Тези костюми майка ти ли ви ги уши?
    MJ: Да, тя. Моята майка скрояваше и ушиваше всичко, което носехме, докато не започнахме да работим в Motown.
    Джеси Джаксън: Аз помня много добре, как Julius Griffin и баща ти, дойдоха и ни попитаха, дали не може да загрявате в Expo, и ни се наложи да прекроим графика за вас, а вие откраднахте шоуто.
    MJ: (смее се) Помня тези участия. Вие имахте една огромна афро- прическа.
    Джеси Джаксън: Не припомняй това на хората, Майкъл, не бива.
    MJ: (Смее се).
    Джеси Джаксън: По това време с вас се занимаваха Motown. Кой ви откри за Motown?
    MJ: Ако трябва да кажа истината, това бяха Gladys Knight и момче на име Bobby Taylor. По това време те бяха в афишите на няколко такива шоута , където можехте да видите такова шоу, където се изявяваха по 20-30 изпълнителя подред. Това беше, примерно, като „Bonneville”. Изпълняваш няколко песни и си тръгваш. Те винаги се изявяваха в такива шоута. Те ни видяха и им направи голямо впечатление, това, което правехме. А Barry Gordy в началото не беше заинтересован. В крайна сметка обаче много му се харесахме и той поиска да подпишем договор. И когато го подписахме, тъй като Даяна Рос, беше най-голямата им звезда по това време, те я използваха, за да ни представи тя на публиката. Албума беше наречен “Diana Ross Presents the Jackson Five”.
    Джеси Джаксън: Кои бяха любимите ти изпълнители тогава?
    MJ: О, Господи, обичах Даяна Рос и Джеймс Браун, и до сега ги обичам. Обичам всички тези изпълнители и до ден днешен. Обичам Jackie Wilson. Велики шоумени. Знаете ли, това са велики изпълнители.
    Джеси Джаксън: Знаете ли...
    MJ: (прекъсва го) Сами Дейвис – Джуниър. Много го обичам. (смее се)
    Джеси Джаксън: Научихте ли някои от движенията си от Jackie Wilson?
    MJ: О, да, разбира се! Всички тези изпълнители са ме вдъхновили много.
    Джеси Джаксън: И така, ти мина всички тези стадии и започна да съчиняваш,да пееш и танцуваш. Някога имал ли си учител за танците?
    MJ: Знаеш ли, аз никога не съм се учил да танцувам. Това беше съвсем естествено за мен. Когато бях малък, щом засвиреше музика и не можеха да ме задържат на едно място. Не можеха да ме задържат, дори със сила. Това е истината. Дори по цял ден, ако някой да пусне нещо ритмично, аз започвам да отбелязвам ритъма на това, което чувам с крака. Това ми е природен инстинкт. Никога не съм се учил. И Фред Астер, който беше мой добър приятел е Джин Кели, те винаги оставаха поразени от моите танци. Когато още бях малък – Фред Астер , в последствие винаги ми казваше, че е знаел, че ще стана истинска звезда. Аз го гледах и си мислех- „За какво говорите?”(смее се) Но виж, така стана.
    Джеси Джаксън: Майкъл, от къде се взе лунната походка?(смее се)
    MJ: Лунната походка – това е танц. Бих искал да припиша изобретяването и на себе си, но не мога, защото съм длъжен да бъда абсолютно честен за това. Нея са я измислили чернокожите деца в гетото. Те притежават, най-феноменалният ритъм на света. Не се шегувам. Учил съм се...взимал съм много идеи от тези деца, наблюдавайки ги. Те имат идеален ритъм. Просто минавайки през Харлем, помня, някъде в края на 70-те или в началото на 80-те години, наблюдавах тези деца да танцуват на улицата и видях как правят това приплъзвайки се назад. Наричам това, илюзорен танц. Съхраних тази картина в паметта си. Мислено кино. Изправих се в стаята си в Енсино и започнах да танцувам, да пресъздавам и репетирам това движение. Но това определено е започнало от чернокожите. Без съмнение. Всичко идва от там.
    Джеси Джаксън: говорейки за твоите танци, гледал ли си някога шоуто на Don Cornelius „Soul Train”.
    MJ: О, обожавам това шоу. Шегувате ли се, разбира се, че съм го гледал. Чаках тази линия „Soul Train”, те строяха тази линия, като стена от хора и танцьора минава по средата, танцувайки на песента. Това им даваше шанс да покажат таланта си, какво умеят да изразят с тялото си. Гледах това шоу, като препариран без да отмествам поглед! Бях очарован и се учих на ритъм и танц, разбира се. Разбира се, че съм го гледал. ( смее се)
    Джеси Джаксън: Майкъл, през целия си път от Гари ти стана мъж в тялото на дете, имам предвид, че ти никога не си напълнявал. Как ти се отдава това?
    MJ: (смее се) Е, аз никога не съм бил ящен, аз, хм, ще ви издам една тайна, не ми се иска да говоря за това...ъъъ...аз никога не съм бил лакомник или чревоугодник, макар да обича храната и да съм благодарен на Господ, че ни дава храна, но майка ми винаги е имала проблем с мен. Цял живот ме кара да ям. Дори Елизабет Тейлър ме е хранила, понякога и с лъжичка, защото аз...аз имам проблеми понякога с това, но се старая, храня се, това е истината! И не искам, моля, не искам хората да си мислят, че гладувам, защото това не е така.
    Джеси Джаксън: Но ти...
    MJ: Здравето ми е идеално, наистина.
    Джеси Джаксън: Ти пазиш все едно тегло и хората ти завиждат и ти се възхищават за това...
    MJ: Не, не, моето здраве е съвсем добро. Много вярвам в здравословното хранене и употребата на зеленчуци и тем подобни. Знаете, че това е даденото от Бог лекарство, вместо химията и всичко от сорта, знаете.
    Джеси Джаксън: Майкъл, когато погледнеш своята феноменална кариера – когато в пети клас си още в Гари, а после ти и братята ти ставате така бързо известни – кое за теб е най-високата точка? Защото аз всяка неделя попитам хората, коя е най-високата точка за тях. Това за теб „Thriller” ли е или пък Beat It или някое друго твое изпълнение, което за теб да е най-високата точка?
    MJ: Един от най-хубавите ми моменти, бих казал спомняйки си времето до 82г., ранните 80, направих албума ‘Off The Wall’ и това беше важен момент за мен, защото тъкмо се бях снимал във филма ‘The Wiz’ и исках да изразя себе си, като автор, като изпълнител, разбирате, да пиша своя собствена музика, да създавам музиката от началото до края. И Куинси Джоунс, когото аз обожавах – провървя ми да работя с него, обичам този човек, той е много талантлив. И пишех в това време тези песни, Don’t Stop Til You Get Enough, ‘Shake Your Body to The Ground’,знаете ‘Billie Jean’, и ‘Beat It’, всички тези песни бяха написана по това време. Така че до голяма степен, поставях в главата си цели, какво искам да направя, като изпълнител и за мен това бяха важни моменти. Спечелих „Грами” за албума ‘Off The Wall’ , но не бях щастлив. Защото исках да направя много повече от това. Не бях доволен от това как го приеха, макар това да беше огромен успех и беше най-продаваният албум на соло изпълнител по това време – 10 милиона копия, това беше успех за един чернокож изпълнител. Казах си, че няма да им позволя да пренебрегнат следващия ми албум. Аз дадох сърцето си с написването на „Thriller”и казах, че аз....
    Джеси Джаксън: А какво, какво даде този полет на „Thriller”?
    MJ: Моля?
    Джеси Джаксън: Какво даде полет на „Thriller”?
    MJ: Какво даде полет на „Thriller”, това беше такова време, време на разочарование – живеех на местенце, наречено Енсино и виждах графити, които гласяха „Диското е гадно” , „Диско това” , „Диско онова”, а диското беше просто весел начин да накараш хората да танцуват в онова време, то беше толкова популярно, че обществото се отвърна от него. Казах си, че се събирам да създам велик албум, защото обичам албума създаден от Чайковски „Лешникотрошачката”, а в него всяка песен е велика песен. И си казах, че искам да създам албум, в който всяка песен да е хит и така се зароди „Thriller”. Направих този албум и той влезе в историята. Книгата за Рекордите на Гинес го призна за най-продаваният албум за всички времена, той и до ден днешен си остава такъв и бих казал, че това е връх, достигна своя апогей, но въпреки това аз не съм удовлетворен. Винаги съм искал да направя нещо още по-голямо. И....
    Джеси Джаксън: И тогава ти....
    MJ: Започна турнето „Victory”.
    Джеси Джаксън: И ти се обърна към хората, преди да говорим за турнето „Victory”, имаше феноменална криза и хората умираха и ти използва своята известност, за да събереш заедно известни изпълнители и да запишете ‘We Are The World’.
    MJ: Да.
    Джеси Джаксън: Как стана това?
    MJ: ‘We Are The World’, беше грандиозен проект. Куинси Джоунс ми позвъни по телефона и ме помоли да напиша песен за катастрофата в Африка. Етиопия беше силно пострадала. Той знаеше за моята любов към хората, живеещи там, защото аз често пътувах до Африка. Обичам нейната култура, обичам хората, обичам това,което представляват и тогава написах тази песен, а той (Куинси) ми каза – „нека Лайнъл Ричи ти помогне”. И Лайнъл пристигна – започнахме заедно да представяме идеите си и през цялото време с него разговаряхме, защото си спомняхме старите времена – познавах Лайнъл Ричи от много години. И така с Лайнъл записахме това онова, но аз не бях напълно доволен и за това накрая отидох сам в студиото и я завърших, обгърнах я с музика, събрах всичко заедно. Куинси беше много впечатлен от нея и каза – „това е песента и с нея ще работим. Пуснахме я и тя стана най-продаваният сингъл в историята и събра много пари. Казваше се „САЩ за Африка” и ние увеличихме, този песен увеличи вниманието на публиката към тази тема. Това беше спасение за Африка, беше прекрасно. Дадохме малък процент на Америка, а по-голямата част отиде в Африка. Това беше прекрасна, прекрасна работа.
    (Рекламна пауза)
    Джеси Джаксън: В ефира е преподобния Джеси Джаксън с „ Да съхраним жива надеждата” и днес имаме много специален гост и това е Майкъл Джаксън. Толкова хора ни слушат в цялата страна и целия свят, а ние водим нещо подобно на семейна беседа с Майкъл, аз го познавам от 7 годишен заедно с цялото му семейство. Откакто веднъж баща му ги докара с един микробус в нашия офис и ни попита, може ли да участват в Expo и разбира се те участваха и подпалиха, така всичко, че на Expo никога добно нямаше след тях. В действителност, Майкъл, когато направихме филма „Спаси децата”, това също беше голям успех.
    MJ: Да, така беше, вярно...Помня това време...не много ясно, но все пак помня Джеси и как чудесно вие се отнасяхте с нас, помня и любовта на публиката, чувах крясъците на тълпата и виждах всичките тези афро- dashikis(не мога да го преведа) и това бяха чудесни времена, чудесно събитие...
    Джеси Джаксън: На това шоу бяха Marvin Gaye и Roberta Flack, и...
    MJ: Ах!
    Джеси Джаксън: и O’Jays...
    MJ: Уау!
    Джеси Джаксън: и Staples Singers...
    MJ: Уау!
    Джеси Джаксън:...Cannonball Adderley, това беше грандиозна идея.
    MJ: Това е потресаващо – удивителен списък с хора, това са най-великите таланти в света, потресаващо е.
    Джеси Джаксън: Каним се да преиздадем „Спасете децата” скоро, защото хората, които са пропуснали това време, ще са щастливи да го видят. Майкъл, говорейки за подема, който започва от Гари, когато ти си още дете и в тийнейджърските ти години с тебе са се занимавали частни учители, аз си спомних една фраза – когато започна турнето „Victory”. По това време ти беше вече голям, всичките ти братя и сестри бяха големи, ние се срещнахме в Канзас, помниш ли? С твоето семейство?
    MJ: Да.
    Джеси Джаксън: Тогава се молехме заедно...
    MJ: Да, вярно.
    Джеси Джаксън: Турнето „Victory”. Разкажи за него.
    MJ: Турнето „Victory” беше един от върховете на нашето, на моят успех, защото Трилър беше спечелил повече „ Грами” от всеки друг албум в историята на музиката и той създаде, такъв феномен, такова обожание и преклонение в световен мащаб и стана много, много трудно да отидеш където и да било, да направиш каквото и да е, без присъствието на пресата, вертолетите, хората спящи в храстите, това беше феноменален връх и след всичко това, аз обявих, че отивам на турне. За да пътувам и да изпълнявам тези песни на живо, пред публика, и в същото време светът направо полудяваше. Ние направихме това турне, което подобри всички рекорди в Америка, ние се изявявахме по стадионите и рекорда на стадион „Доджърс” преди ние да се изявим на него, беше на Елтън Джон за едно и половина шоу. Ние проведохме там 8 концерта – пълна продажба, а те искаха още два, тоест имахме 8 концерта при пълна продажба. (прокашля се) Това се случваше в цяла Америка, първият град беше Канзас и там се срещнахме с вас, Джеси. Помня как вие дойдохте и произнесохте молитва, беше толкова прекрасно, беше удивително време. Моите мечти се сбъдваха.
    Джеси Джаксън: Добре, добре, но знаеш, Майкъл, как се случва в живота, има поговорка, че понякога трябва да има и дъжд. Ти имаше времена, когато стремително се издигаше, но животът е такъв, че не прилича на права линия, понякога има и бури. И не е трудно да живееш ,когато свети слънцето, небето е ясно и вятъра попътен, но има и насрещен вятър и това е като проверка от какво в крайна сметка си направен и колко струваш. Имал си добри моменти. Кои неща би нарекъл лоши моменти?
    MJ: Вероятно лош момент, най-лошият момент емоционално като цяло е този, който преживявам в момента.
    Джеси Джаксън: В този смисъл – кое в тази история най-силно те жегна?
    MJ: Какво в тази история...какво?
    Джеси Джаксън: Те жегна, така да го кажем?
    MJ: Повтори още веднъж думата.
    Джеси Джаксън: Жегна. Ти каза, че това те е наранило, че е най-лошото време.
    MJ: Да, много ми е болно от това, през което се налага да мина, бях обвинен в това, знам със сърцето си, че съм абсолютно невинен и ми е много болно. Но това е характерно за чернокожите в тази страна.
    Джеси Джаксън: Това, че се сблъскваш с всичко това и изпитваш болка, мислиш, че е нещо характерно ли?Как се справяш с това духовно? Защото ти беше на такава висота, а сега твоята личност, цялата ти същност е ударена. Как се справяш с това?
    MJ: Справям се с това, взимайки пример от други хора, на които им се е налагало да се сблъскват с подобни неща в миналото. Историята на Мандела ми даде не малко сили, това през което е минал и историята на Джак Джонсън, тя сега излезе на ДВД. Филма се казва ‘Unforgivable Blackness’. Това е удивителна история за човек, който през 1910г. Е бил световен шампион по бокс в тежка категория, и той отива в едно общество, където не признават постиженията му, начина му на живот и го принудили да мине през много неща, те променили закона за да го вкарат в затвора. Те го хвърлили в затвора само за да си разчистят пътя. Също и историята на Мохамед Али. Всички тези истории. Историята на Джеси Оуенс. Всички тези примери, които намирам в историята и ги чета ми дават сили, Джеси. И вашата история ми дава много сили, това през което сте минали. Защото хванах само края на Движението за гражданските права, бях дете тогава, през 70-те, но все пак го хванах и го видях, разбирате ли?
    Джеси Джаксън: И ето ти...ти си подложен на тези удари и хората, които някога си прегръщал, сега всеки ден говорят против теб в съда. Как твоят дух издържа това?
    MJ: Получавам сила от Господ. Вярвам в Бог Йехова много и получавам силите си от факта, че съм невинен – нито една от тези истории не е истина, това е изцяло изфабрикувано и е много обидно, много болно. Много се моля, така се справям с това, аз съм силен човек, аз съм боец. Знам какво има в мен. Боец съм. Но много боли. И в края на деня, съм просто човек, разбирате ли, обикновен човек. За това мен много,много,много ме боли.
    Джеси Джаксън: Ние с теб гледахме, миналата седмица ние говорихме по телефона, че съдебното дело влиза в ритъм, за това няма да говорим сега, но вниманието се измести от съдебната зала към това, че ти си банкрутирал. Миналата седмица хора от цялата страна ми звъняха и ме питаха – „Майкъл наистина ли е банкрутирал?” Майкъл, ти банкрутирал ли си?
    MJ: Това изобщо не е истина. Това е просто начин да ме унизят и да ме стъпчат в калта. И това е същия пример, който ви дадох с другите хора в миналото. Съвсем същото. Не вярвайте на таблоидите, това са клюки търсещи сензация.
    Джеси Джаксън: Защо въпроса за парите излезе на преден план? Някои от звънящите смятат, че работата е каталога на Сони. Какво има в този каталог?
    MJ: В моя каталог Сони е цялата музика на Бийтълс, цялата им музика ми принадлежи. Принадлежат ми и правата на „Sly and the Family Stone”, например имам много от Елвис – доста песни на Елвис, това е огромен каталог, много ценен и струва много пари. Дори и в момента, докато с теб си говорим се води голяма битка. Не мога нищо да кажа, не мога да коментирам, но съществуват много заговори, заговорите се плетат сега, докато си говорим.
    Джеси Джаксън: Много твои приятели и членове на семейството, че всичко това се случва именно заради този каталог, а не заради нещо друго. Вярваш ли в това?
    MJ: Знаете ли, не бих искал да коментирам. Не бих искал да коментирам, Джеси – това е много деликатен въпрос и по-добре да предоставя на теб коментара по този въпрос.
    Джеси Джаксън: Позволи ми тогава ада сменя темата. Защото колкото човека ни слушат, толкова и мнения по въпроса има. Бях в Лондон по предната седмица и там за Майкъл Джаксън се говореше навсякъде – ден и нощ обсъждат, че си попаднал в болница и си закъснял за съда. Ти каза, че си получил травма. Какво се случи в този ден?
    MJ: Излизах от банята и...и паднах. И с цялото си тегло, макар и да съм слаб, с цялото си тегло паднах на ребрата си. Ударих много силно белия си дроб. Белия ми дроб от дясно, боли ме и сега, докато говорим и всеки ден отивам в съда със страшна болка. Седя там, силен съм, старая се да бъда силен доколкото мога. Сега ме следят да не почна да кашлям кръв, доктора каза, че това е много опасно и ако започна да кашлям кръв, той каза, че това е много опасно нещо и за това сега следим много внимателно.
    Джеси Джаксън: Циниците казват, че ти се преструваш. Изглежда и съдията не ти повярва, въпреки, че ти дойде направо от болницата.
    MJ: Знаете ли, никакво преструване няма в това. Беше направена снимка на която можете да видите отока в гръдния ми кош, искам да кажа ако можете да го видите, сега всичко е ярко червено. Освен това се ударих при падането под брадичката и много силно главата над челото, до кръв, в общи линии това беше доста сериозно. Дори и сега лекуваме това и взимам лекарства и следим всичко много внимателно.
    Джеси Джаксън: Слушам как разказваш всичко това и понякога ти удивително се държиш, но миналата седмица в един момент се разплака. Какво се случи тогава, какво те принуди да се сринеш ?
    MJ: Имате предвид в съда?
    Джеси Джаксън: Да.
    MJ: Много ме болеше. Седях там и много ме болеше. Болката беше толкова силна, че не можах да удържа сълзите си. Болката беше толкова силна в този момент, че не можах да се справя с нея. Така че взех кърпичката си и скрих лицето си с в нея.......
    Джеси Джаксън: Значи това беше твоя собствена болка , а не заради това, което се говореше в момента на изслушването?
    MJ: Не, това нямаше общо със случващото се наоколо. Това беше само заради моята физическа болка.
    Джеси Джаксън: Майкъл, нас ни слушат толкова хора, опитвам се да предам съдържанието на телефонните разговори, които получихме миналата седмица и сега, знам, че хората те слушат сега. Какво би искал те да разберат? Звънят ти от Филаделфия, от Холандия, от Англия, Ню Йорк, Мисисипи, Флорида и Калифорния – какво би искал хората да разберат?
    MJ: За кое?
    Джеси Джаксън: За теб. За това какво чувстваш и мислиш сега.
    MJ: Бих ги помолил да са силни и да се молят за мен, децата ми и моето семейство. Това е много трудно време и нека не вярват на това, което чуват, виждат и четат, само заради това, че нещо е отпечатано не значи, че е истина. Знаете, че сензацията издигна това във върховете. Всичкото това нагряване на ситуацията е заради моята известност. Колкото по-голяма знаменитост, толкова по-голяма мишена. Хората трябва да помнят това. Всичко се обръща в пари – кой ще получи по-голям рейтинг, знаете, ужасно е това, което се случва. Но това е частта, която се налага да изтърпя, като известен човек. Това е част от това през което трябва да мина. И знайте, че в края на краищата ще бъда оправдан, моля се за това, защото знам истината. Аз съм невинен човек. Вярвам в Господ и обичам Господ. Просто продължавайте да се молите за нас.
    Джеси Джаксън: Знаеш ли, отчитайки твоята вяра в Бог и в себе си, твоето заявление за невинност, преминаваш през тази буря, вярвайки, че ще победиш, това е много трудна битка и тя още не е завършена и всичко, което ти се струпа – ще правиш ли нещата различно, когато всичко това свърши?
    MJ: Ще правя ли нещата различно?
    Джеси Джаксън: Различно. Когато този период поотмине.
    MJ: (прокашля се) Е, мойто ниво на доверие ще се промени. Твърде много заговори ме заобикалят. Това мога да кажа. Много от това има.
    Джеси Джаксън: Мислиш ли, какво...
    MJ: Всичко около мен.
    Джеси Джаксън: Тези заговори заради твоята известност ли са повече или заради каталога – коя според теб е причината?
    MJ: Не мога да коментирам. Не мога да коментирам това, Джеси, не искам, освен това съдията е издал заповед за мълчание, а това е много сериозно. Не бих искал да каже нещо, което не е. С неверен оттенък. Това е много деликатен въпрос. Всичко е много сложно в нашата ситуация сега.
    Джеси Джаксън: Добре. Позволи ми да те попитам заради тези, които искрено се молят, искат да помогнат и да видят Майкъл Джаксън отново. Какво могат хората да очакват от теб?
    MJ: Както винаги съм казвал, аз съм човек на изкуството. Аз много, много, много обичам изкуството. Аз съм музикант, аз съм режисьор, аз съм автор, аз съм композитор, аз съм продуцент, аз обичам тази атмосфера. Много обичам филмите. Смятам, че това е най-изразителното изкуство. Скулптора може да създаде статуя, художника може да рисува, но те улавят само един момент, те спират времето в един момент. В киното вие преживявате този момент. Вие живеете, владеете аудиторията цели два часа, владеете мозъка им, техният ум – можете да ги пренесете където поискате. Тази идея ме очарова – как ти се дава власт да управлявате хората, да ги трогнеш така, че да промениш живота им, да съчетаеш музика и личност в едно. Ето това повече от всичко ме възхищава във филмите и това е бъдещето. Понеже обичам кинематографията много,много силно.
    Джеси Джаксън: Отчитайки шума около теб и повдигнатия въпрос за данъка, който плащаш, ще ти попречи ли това да продължиш кариерата си, когато всичко приключи?
    MJ: Не! Не. Изобщо не. Защото знам кой съм отвън и отвътре и знам, какво искам да правя. И винаги ще следвам мечтите и идеите си в живота. Аз съм много смел човек и вярвам в постоянството, в решителността, знаете, във всички чудесни неща, във всичките идеали, които са така важни за целеустременият човек, разбирате ли?
    Джеси Джаксън: Хората имат толкова много и говорейки за твоите мечти – за какво мечтаеш сега?
    MJ: Както казах преди малко, да изобретя нещо ново, да съединя кинематографията с други неща, които се каня да направя и тук има няколко изненади. И няколко социални проекта, с които искам да се занимавам в бъдеще. Например Африка. Имам големи планове, с които се каня да работя там. Имах срещи с хора, на които им се наложи да долетят при мен, защото съм обвързан с това, което се случва, сърцето ми има за цел да направи някои неща там, много искам това.
    Джеси Джаксън: Значи имаш проект. Защото често хората в такава ситуация, замразяват делата си, но ти мислиш за следващ проект. Какво се каниш да направиш незабавно?Какви са плановете ти точно сега?
    MJ: Вероятно песен по повод цунамито, искаме да съберем пари за пострадалите от цунами, защото и Африка също...ммм...ако не се лъжа в Мадагаскар? Това е една от техните страни....
    Джеси Джаксън: Безусловно. И Мадагаскар.
    MJ: Сомалия и Мадагаскар са пострадали много силно. Но за това не се говори много, както за други страни. И сега сме длъжни...тоест...моето сърце съчувства на всички, но в крайна сметка, можеха да кажат истината, да разкажат всичко вярно – те никога не говорят за разрушенията и проблемите в Африка и за това, ние и аз искаме да направим нещо за това. Разбира се аз работа по плановете за строежа на курорт, искам да го построя в Африка. Прекрасни хотели, просто много красиво място за хората, за семейството, нещо много красиво там (В Африка). Там има много прекрасни и красиви места. Така, че искам да направя нещо на международно ниво, разбирате ли?
    Джеси Джаксън: Знаеш ли, интересно е това за цунамито, но то е природно бедствие и не можем да го предотвратим, може би ако има някакви устройства за ранно оповестяване, би могло да се спасят повече човешки живота, но все пак това е природно бедствие. А ето какво спомена ти – ако сме изгубили 200 хиляди човешки живота от цунами , то когато загубихме 2 милиона живота в Судан, това беше катастрофа по вина на хората, и нефта и другите неща, а след това имаше още 4 милиона в Конго. Мисля, ние с теб разговаряме почти всеки ден, ти се опитваш да помогнеш на пострадалите в Африканската криза и това заема голяма част от твоите намерения на този етап от живота ти.
    MJ: Да, така е. Защото, Джеси, това е дълбоко в моето сърце – аз наистина обичам Африка, обичам хората в Африка. Ето за това, щом ми се отдаде случай с децата се качваме на самолета и отиваме в Африка на почивка. Аз прекарвам повечето от свободното си време в Африка, отколкото в която и да е друга страна. Ние обичаме тези хора и обкръжаващата ги среда. Географски, това е едно от на-красивите места на Земята. Никога не ни показват захарно-белите пясъчни плажове, те съществуват! Никога не ни показват прекрасните пейзажи, никога не ни показват градовете, метрополиите – Йоханесбург, Кейптаун, Кения, брега на слоновата кост, Руанда – това са все прекрасни места! Там е потресаващо красиво! Искам да привлека вниманието на публиката за това, всичко, което правя е моя мечта в продължение на години. И всички около мен знаят това, защото аз ходя там много често.
    Джеси Джаксън: Да, нали знаеш, красотата на Рим ни е позната, защото има филми за нея.
    MJ: Именно.
    Джеси Джаксън: Знаем за красотата на Британия, защото за нея има филми, има филми за Париж, но не така често виждаме филми за Африка. Не виждаме колко е феноменална с нейните пясъци, морета и....
    MJ: Защото...
    Джеси Джаксън: нефт и ресурси.
    MJ: Да, светът завижда на Африка от векове, защото природните и ресурси са феноменални. Това наистина е така. И това е люлка на цивилизацията. Нашата история, много от библейските истории произлизат от Африка. Много велики цивилизации са от Африка. Египет -това е АФрика!
    Джеси Джаксън: Да, и което е наистина вярно, че когато Исус го е грозяла смърт, когато цар Ирод е издал указ, да се умъртвяват всички новородени момченца, Йосиф, води Исус в Египет и са живели там 12 години.
    MJ: Това е истина. Това е истина.
    Джеси Джаксън: Ти показваш, голяма дълбочина и преданост на своето дело. На края на разговора ни – Майкъл, хората ни слушат, аз не разреших телефонни позвънявания днес, за да можеш да споделиш с нас това, което до сега не си казвал, но хората ще следят новините от съда през следващата седмица и нататък – какво би искал да кажеш на своите почитатели? Сега ни звънят от Лондон, от Холандия и от цяла Америка. Какво би искал да кажеш на своите почитатели, че дори и на своите противници?
    MJ: Искам просто да им кажа – фенове от всяко кътче на Земята, от всички националности, от всички раси, всички езици, аз ви обичам от цялото си сърце. Голямо благодаря за вашата любов, подкрепа и разбиране в това време на изпитание. Благодарен съм ви за молитвите и добрите пожелания. Моля ви, бъдете търпеливи, бъдете с мен и вярвайте в мен, защото ас съм абсолютно и съвършено невинен. Но знайте, че не малко заговори се плетат и в момента, докато ние говорим.
    Джеси Джаксън: Какво пък, сега е Великден, може да падаме, но можем и да станем. Добрата вест е в това, че Бог нищо не е трудно. И тези, които вярват, наистина вярват – не е важно колко дълбоко ще паднат, важното е, че получават въже за да се издърпат, а не лопата, която да ги закопае. Майкъл, благодаря ти, че сподели своите чувства със страна и света и благодаря, че стана толкова рано в своята Калифорния.
    MJ: Господ да ви благослови!
    Джеси Джаксън: Господ да благослови и теб и да съхрани надеждата жива. Да поговорим още минутка извън ефир?
    MJ: Добре.
    Джеси Джаксън: Отлично.
    avatar
    for all time
    Moderator
    Moderator

    Female Брой мнения : 2104
    Join date : 05.02.2010
    Местожителство : close to him

    Re: Интервю на Джеси Джаксън 2005г

    Писане by for all time on Чет Мар 25, 2010 12:18 pm

    Е, мойто ниво на доверие ще се промени. Твърде много заговори ме заобикалят. Това мога да кажа. Много от това има.[i]

    Мисля , че през последните години Майкъл повече не се престраши да кани деца, както го правеше преди. Може би, вече имаше свои и успя да задоволи своя глад и любов към децата. И остана само да помага тихо и незабелязно за околните. Искаше ми се , обаче да беше се поогледал повече и да види всички пиявици около себе си. Човек като него е трудно да ги избегне , но определено имаше хора , които му останаха верни. И мисля , че някои от тях продължават.


    ______________________
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    Re: Интервю на Джеси Джаксън 2005г

    Писане by andeli on Нед Юни 06, 2010 3:10 am













    ______________________

    Sponsored content

    Re: Интервю на Джеси Джаксън 2005г

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Вто Юни 27, 2017 1:23 pm