MJJ THE KING

Добре дошли във форума " Michael Jackson The King" !

Пожелаваме Ви приятни минути в нашето прекрасно място

изпълнено с любов и преклонение към

единственият и неповторимият

Майкъл Джаксън!

    "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Share
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by andeli on Вто Май 11, 2010 1:32 pm

    "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"
    By Robert McGibbon

    (Rehab in 1993)

    It was nearly 1 am on a cold November night and the runway at Luton airport was deserted. A private Jet just landed and taxied to a secluded spot near the perimeter fence. Two rented minibuses, their windows blocked out with white sheets, drove to the tail section where a narrow stairway was being lowered. Driving the first van was bodyguard Steve Tarling with one thing on his mind -- to get Michael Jackson off the jet as quickly and as secretly as possible. Custom and Immigration officers boarded the plane to check documents and Steve moved in. Nothing could have prepared him for the shock of seeing Michael Jackson.

    He says: He was sitting alone and appeared to be asleep, a red tartan blanket was wrapped over his legs and a black Trilby was tilted over his eyes. He was wearing a black shirt with a big red collar and a big black cardigan with a belt around the waist. He had on black loafers which were really scruffy.

    Elizabeth Taylor, her husband Larry Fortensky and Jackson personal Doctor David Forecast were trying to tell him to get up. Taylor shook him awake and said: “Michael, you have to get off now”. He was completely out of it, he was so drugged up he looked like a zombie. He just looked like a lost soul.

    When his hat came off and I saw his face for the first time I was physically shocked. I had this image of Michael Jackson the performer in mind but the sight I saw was nothing like that. He looked terrible. He wore full make-up with smudged red lipstick and eye-liner. He was covered in white paste like a clown. He looked like a Transvestite who had had some make-up on for a couple of weeks. What shocked me most was the tip of his nose, it was jet black. His whole face was white except for his nose which was black a looked like a painful scab.

    I wanted to get him off immediately, because the longer we stayed the more vulnerable we were. It was pandemonium on the plane, security men and and airport ground staff were unloading baggage but Jackson was oblivious to it all.

    Taylor had two dogs she wanted to take with her. It was impossible because of quarantine laws but she still asked me to smuggle them off. I said no way, so she told Larry to stay on the plane with them. He looked fed-up that he was being told what to do, while Jackson was getting all the attention.

    The original plan was for Larry and Liz to stay on the plane and fly to Switzerland to throw the media off the scent. But Liz insisted on staying with Jackson until he got to the clinic. But when Jackson tried to get up his legs collapsed and I had to hold him up. It was like he had drunk two bottles of Scotch and was so paralytic he couldn’t co-ordinate. It was a sad sight. I held on to him and someone pulled the blanket up over his shoulders and covered his face with his hat.

    I carried him like you would carry a tree-trunk. He is very tall so he was leaning over my shoulder. It was awkward going down the narrow stairway down to the tarmac, and I remember thinking: “My god, if I fall, he’ll end up in hospital for other reasons, not his drug problem!”

    As Steve laid Jackson in the first bus, another security guard pulled off an amazing decoy stunt, hidden in the second bus was a look-a-like wearing exactly the same clothes. As the singer was carried off, the lookalike was smuggled on to the plane and curled up on his seat pretending to be asleep. The decoy worked and as far as the passport control were concerned, Jackson had never left the plane. The lookalike and Fortensky were to wait for Elizabeth to return then fly to Switzerland as if the stop to Luton had only been to refuel.

    Therapist Beauchamp Colcough, known as Beechy, was waiting in the first van. He began asking us if he understood why he was there and if he knew he had a problem. Beechy started explaining how the cure treatment would work. Steve says: Beechy was laying down the rules of which Jackson would have to follow, he told him he would have to make his own bed, wash his clothes, and generally do everything for himself. Jackson was mumbling his answers and kept saying he wanted to use the phone, Beechy said this was not allowed. He told Jackson he would have to earn his phone calls.

    Suddenly Jackson said very calmly and coherently, “Excuse me, can you turn this bus around and take me back? If I can’t use the phone, I'm calling the whole thing off”.

    It made everyone realize that he wasn’t such a spaced out idiot at all. Beechy had to compromise and said he would allow him to make two calls. Taylor was in the bus and got angry when she realised Steve had changed the plan. Earlier in the day he had checked out the Charter Nightingale Clinic in Marylebone, Central London, only to find photographers staking it out. He felt it was too risky to go there and had fixed up a stay at the $2 million home of John Reid, Elton John’s manager in Hertfordshire. Steve says: Taylor wasn’t happy. She said, “This is bull****" and started asking about my credentials. As I drove around a round-about she screamed out hysterically, apparently the move had hurt her back.

    As I pulled pulled up outside the house a guard slid open the door and Jackson fell out. He slumped out like a corpse. Thankfully we caught him before he hit the ground and carried him inside. He was all floppy and dead to the world. We laid him on a settee in the living room and surrounded him with cushions, then put his hat on him. I crossed his hands over his chest. If someone had come in they would have been convinced he dead. “His face was white, he was lying completely still and looked like he was hardly breathing, it was a bizarre sight." Before Jackson landed Beechy had been worried sick, he said he would be finished if he didn’t succeed but would be set up for life if he did. At one point waiting for the plane, he was shaking with fear. As Beechy came in the house, I shouted out “You can stop worrying now, he’s dead” It was a silly joke but the situation was so unreal.

    Within an hour, Taylor insisted Jackson was taken to the clinic. She felt he would react better to treatment in a hospital environment and the Doctors agreed. Taylor returned to the plane which flew to Switzerland as other decoy stories to confuse the press were released in Europe and the U.S. Some papers reported Michael had been in a clinic in the French Alps.

    Steve found it easy to smuggle Jackson into the clinic. He arrived at around 5am and the few photographers still there were asleep in their cars. He drove through the rear entrance and took Jackson to the top floor which was sealed off but the singer locked himself in his room and refused to come out. Steve said: he turned up his radio, the whole building seemed bare and uncomfortable, I knew he wouldn’t put up with it for long and I was right. I left one of Elizabeth Taylor’s bodyguards in charge while me and one of my ground men checked the ground floor. We went down stairs when the receptionist rang up saying “Quick, Michael Jackson’s trying to escape!” The bodyguard had been lying on his bed while Jackson had left his room and jumped in the lift. He had pressed number 1 thinking it was the ground floor, the numbers are different to American lifts. Jackson had been wandering around, politely asking patients,"How do you get out of here?" I felt really sorry for him. You can tell he was determined to get out and was ready to walk the streets of London in the freeezing cold. Half the worlds media were searching for this man and he nearly walked right out into the open on his own! Can you imagine if that had happened?

    I told my man to guard the back while I rushed to the first floor. Jackson was getting more and more frustrated and was slapping his hand against the wall. He was saying in his high pitched voice “I wanna get out of here, I don’t like it here”. The nurse and I got him into the lift, I held on him and he started to calm down. Later that first morning Jackson agreed to meet some ex-addicts. Nurses were ordered to search the star for drugs. The first session of therapy lasted about three hours but mainly concentrated on laying down the rules. I felt really bad when they searched Jackson’s personal things. He had an old yellow bag with a tape machine and diaries inside. The nurses emptied it and found 13 bottles of pills which they confiscated.

    Beechy made everyone introduce themselves and say what their problems were. Jackson was very friendly towards me because he knew I didn’t have to be there. He smiled at me when I said my bit, which I thought was nice of him. He didn’t want to speak, but Beechy said he HAD to. Eventually he said very quietly, “Hi, I’m Michael and I’m addicted to drugs.”

    Meanwhile reports had surrounded the clinic and it was decided to smuggle Jackson out to be treated at John Reid’s house. The whole lot had to go with him. He disguised the staff as patients and throughout the day they left through the front door on foot or by black cab, They were collected by cars waiting less than a mile away at Lords Cricket Ground.

    Jackson left around midnight. Steve dressed him up in a baggy tracksuit, a long coat, hat and scarf. Jackson went through an underground walkway to the building next door and waited in the basement until a message by walkie talkie told him to walk.


    ______________________
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by andeli on Вто Май 11, 2010 1:33 pm

    Jackson was as cool as you like, he waited for my signal, then walked to the car just outside and we drove off. He liked the disguise but refused to change his shoes. It was daft because they gave him away. He walked on his toes, just like Michael Jackson. If anyone had of looked they would have guessed, but no one did we were gone within seconds.

    Minders’ agony as they weaned him off drugs onto Hobnobs

    MiCHAEL JACKSON’S desperate trip to Britain during 1993 to fight his addiction to painkillers was shrouded in secrecy. The world’s media were frantic to find out where he was being treated. Steve Tarling smuggled him into Britain and was his bodyguard for ten days. He was never paid a penny but only now has Londoner Steve, 33, revealed the truth about being his minder.

    Michael Jackson went crazy with sleepless nights as he was weaned off his addiction to pain-killers and sleeping pills.

    Night after night he was unable to sleep without being drugged up, so he spent hours trying to amuse himself at John Reid’s mansion where he was secretly undergoing therapy under Beechy Colclough. Steve Tarling, who protected Michael during his stay in Britain was forced to listen to Jackson’s melancholy singing. Often Jackson would wander down stairs for a chat and a drink.

    Steve says: He had a terrible time getting to sleep during the early days, he was so used to being drugged up…you could hear him singing at 4 am, he had a portable tape machine which he sang into whenever he wanted to record a song. He seemed to be writing material all the time and the songs seemed sad and slow…maybe that was due to his state of mind.

    He would spend hours on the telephone also, a luxury he insisted upon. He would be on the phone for up to two hours and called all around the world. He would also come down to speak with me and my colleague Andy he seemed concerned for our lack of sleep also. We also used to take him for walks also.

    Once him came down for a cup of tea, we got the impression he wanted us to make it for him but we said “sorry Michael, you’ll have to do it yourself, it’s all part of the therapy”. It was true, Beechy instructed everyone to look after themselves, there was to be no star treatment. It was odd watching someone like Jackson make himself a cup of tea. It was like a major exerscise for him…you could tell he wasn’t used to it. “The tea he made looked disgusting, it was really weak, the colour of chicken soup and he piled in 5 or 6 sugars. He also had a hankering for Hobnob biscuits, he had 6 or 7 and dunked them all in the tea. He didn’t appear to mind making the tea himself, he seemed quite normal at times, and he has a great sense of humour, he used to call Beechy ‘The mad professor’.

    Andy mentioned the famous moonwalk…we all tried to do it but made a hash of it and Jackson was really giggling and said we had done okay, then he said “okay guys, I'm going to bed’. With that he spun around and glided out of the kitchen backwards in a perfect moonwalk. He was still giggling and had the drink in his hand while he did it. It looked brilliant, you could tell he got a kick out of doing it for us.

    Jackson’s eating habits suprised Steve. The singer would eat in the large kitchen with beechy and all the other ex-addicts. Everyone believes Jackson is a strict vegan but he likes chicken, but not the dark meat. Generally though he eats very little and mainly picks at the food.

    As part of Beechy’s therapy Jackson was told not to wear make-up. At first he refused to wipe it off, telling everyone that it made him feel comfortable, but gradually he stopped tarting himself up. Steve says: Jackson actually looked a lot better without make-up, more human and natural. He used to wear long false eyelashes as well as white face paint which made him look ridiculous. He used to wear a plaster over his nose, but as he became more comfortable he relaxed, I think he felt he didn’t have to hide behind the make-up with us. He also stopped wearing his hat all the time, at first he wouldn’t take it off apart from at bedtime. Then he’d leave it on the banisters and put it on when he came down, then it stayed there all the time.

    Jackson gradually started to muck in with the others and began to vacuum his bedroom and make the bed. When he was not in therapy he enjoyed watching films in the small cinema in a barn at the side of the house which Reid had converted into a game room and gym. He liked to watch ‘Whatever happened to baby Jane?’ He watched that 3 times, and also 'Uncle Buck' with John Candy.

    Most of all he wanted everyone to watch his favourite film ‘Gone with the Wind’. I was sent out to get a video of it. I drove for miles but no one had it. The closest I could get was ‘The making of GWTW’. I thought he would get all uptight that I had failed, but instead he said “That’s fine, thanks for trying”. He was very well mannered like that. He also watched TV but it was regulated so he didn’t have access to the news. Steve laughed when the news bulletins came in saying he was staying at the Charter Nightingale clinic in London.

    Once he went on his knees and started playing piano in the barn. He played a few notes then began singing. It was a love song and sounded really good and he had actually written it right there in front of me. It was amazing to watch, it took him about 6 minutes. When he got up I said did you just write that? He said “yeah, but I have forgotten it already”. Then he started looking for something else to do. “No matter what his problems are, the man is a complete genius”.

    Michael arrived an addicted Zombie and left us a real fun guy

    Minder Steve Tarling saw an astonishing change in troubled superstar Michael Jackson after he arrived in Britain to fight his addiction to pain killlers. Steve who guarded Jackson throughout his secret stay last year says: "In just a few days he turned from a sad lost soul into a happy person who could communicate again."

    “In the beginning he was withdrawn and nervous and hardly said a word. He was in his own world, but gradually, as he was weaned off the drugs he came out of himself; he started to relax and was more comfortable with everyone. He laughed alot more and chatted with everyone. Before his treatment he was too messed up to be bothered. But afterwards you could have conversations with him.”

    Steve, 33, watched while the treatment went on in a mansion at Rickmansworth, Herts, owned by Elton John’s manager John Reid. He says: ”Jackson is actually a bright and intelligent person. He is very interested in our Royal family and he asked me lots of questions about them and said how much he likes Princess Diana. A lot has been said about him not being able to look people in the eye but that never happened as the treatment began to work.”

    “He has incredibly striking eyes, I likened them to Bambi’s -- wide and innocent -- and he never avoided eye contact when he was chatting to me. The change in him was quite amazing -- a really massive improvement. He started to sleep better and would often be the last one down to breakfast. Everyone had breakfast together between 8:30 and 9:00. Towards the end of his stay Jackson would come down at 9:45 after a good lie-in.

    “He also started to eat more. He used to pick at his food but he he ate well and noticably put on weight. He looked much brighter and his confidence began to grow in every way.”

    “Beechy Colclough and David Forecast did an amazing job and all credit must go to them. The circumstances could not have been more stressful for them. Jackson had serious problems which had to be dealt with, on top of that they had the whole world chasing him.

    As Jackson’s condition improved, Steve was able to take Jackson out for the day to give him a change of scenery. They secretly went for a drive in the country to a friends house where Jackson played computer games with the young son of Steve’s friend. Steve says: It was an amazing house, very wealthy looking, but Jackson has all that and was more interested in playing racing-car games with the boy for hours.

    “I was aware of the allegations against Jackson but the two behaved like two little kids having fun and it was all totally innocent. Jackson kept getting beaten…whenever he made a mistake he would shout ‘Jesus Christmas!’ Apart from that he never swore and was always well-mannered and polite. Near the end of Jackson’s first week his business advisors made a panic-ridden call to the star. They were scared stiff that public opinion was turning against him and that everyone thought he was hiding out to avoid charges brought by Jordy Chandler. They insisted that Jackson should be filmed at the house undergoing therapy to prove that he was sick and need treatment.

    “They were really uptight and paranoid. They called the house and started bullying everyone around, but the deal was for me and Elizabeth Taylor’s security man to to look after him. Liz wanted Jackson totally away from his people to give him a chance of recovering. Things started getting very confused when his people flew over on the tenth day and wanted to take him to another house. Liz’s bodyguard didn’t want them to take him and started talking about hiding Jackson in a cupboard when they arrived. It was farcical trying to hide him from his own people, in the end I was told they were taking over.

    I was assured that I would be paid in full. They trusted me with the job and I dropped everything to do it. In turn, I trusted them to honour the financial side of things. I have tried many times to get paid but have either been fobbed off with excuses or ignored. I worked round the clock protecting Jackson, and paid people out of my own pocket, and what did I get? Nothing. Jackson has millions, yet this is how I get treated. I doubt this is down to him because I don’t think he has a clue about business. But the people around him should know better….


    ______________________
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by andeli on Вто Май 11, 2010 1:36 pm

    Не твърдя, че е истина и искам да помоля, ако на някой му се занимава, да го преведе.
    Склонна съм обаче да повярвам, че по- скоро не е лъжа, защото както знаем това е факт, с който ние сме запознати и за който дори самият Майкъл не отрича.
    Благодаря на for all time, че намери този разказ. Четете го благодарение на нея.


    ______________________
    avatar
    Tes
    THRILLER - потребител
    THRILLER - потребител

    Female Брой мнения : 691
    Join date : 08.02.2010

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by Tes on Съб Май 22, 2010 9:34 pm

    Искам да кажа, че англоговорящите използват фразеологизми, които речниците, разбира се, рядко превеждат така, че да схванеш точно какво се има предвид... И знам, че ще има неточности, но беше предизвикателство.
    Преведох го, не защото вярвам в написаното /както и преди съм казвала, не вярвам на ей-така написаните думи, но и не казвам, че не мога да приема, че би могло да е истина/.
    Опитах се да направя превод, защото това е тук и независимо дали написаното е лъжливо или не - всеки тук заслужава да разбере за какво става въпрос. И предварително се извинявам, ако има неточности, но се надявам, въпреки тях да не съм отклонила на някои места смисъла, такъв, какъвто се има предвид в написаното.


    Последната промяна е направена от Tes на Съб Май 22, 2010 9:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    Tes
    THRILLER - потребител
    THRILLER - потребител

    Female Брой мнения : 691
    Join date : 08.02.2010

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by Tes on Съб Май 22, 2010 9:34 pm

    „Здравейте, аз съм Майкъл и съм пристрастен към медикаменти”. /drugs озн. наркотици и медикаменти, но в случая ще го пиша медикаменти, ок?/
    От Робърт Макгибън

    (Рехабилитация през 1993)

    Беше близо 1 часа през една студена ноемврийска нощ и пистата на летището „Лутон” беше безлюдна. Един личен самолет се приземи на едно усамотено място, близо до периферията на оградата. Два наети минибуса, на които прозорците бяха затворени с пуснати бели завеси, караха до крайното разделение, където едно тясно стълбище беше спуснато. Шофиращия първия ван беше бодигарда Стийв Тарлинг с едно нещо в неговите мисли: да измъкне Майкъл Джексън от самолета, колкото се може по-бързо. Митничарските и имиграционните чиновници се качиха да проверяват документи и Стийв влезе вътре. Нищо не го беше подготвил за шока, когато видя Майкъл Джексън.

    Той казва: Той седеше сам и изглеждаше, че беше заспал, червено одеало беше завито около краката му, а черна шапка беше наклонена към очите му. Той беше облечен в черна тениска с голяма червена яка с голяма червена жилетка и колан около кръста му. Той имаше черни обувки, които бяха наистина износени.

    Елизабет Тейлър, нейният съпруг Лари Фортенски и личният доктор на Джексън, Дейвид Форкаст се опитваха да му кажат да се изправи. Тейлър го разтърси, за да го събуди „Майкъл, трябва да слезеш сега”. Той беше напълно „изключил”, беше дрогиран и направо изглеждаше като зомби. Просто изглеждаше като изгубена душа…

    Когато неговата шапка се свали и видях лицето му за първи път, аз бях шокиран. Аз познавах имиджа на Майкъл като изпълнител в съзнанието ми, но гледката, която видях не беше нищо такова. Изглеждаше зле. Имаше и грим, бе изцапан с червено червило и очна линия. Той беше покрит с бяло тесто като клоун. Това, което ме шокира най-много беше крайчето на носа му, беше (бляскаво) черен. Цялото му лице бе бяло с изключение на носа му, който беше черен сякаш това изглеждаше като болезнена рана .

    Исках да го свалим веднага, защото колкото повече стояхме, толкова уязвими ставахме. Беше хаос в самолета, охраната и персонала на летището разтоварваха багажа, а Джексън не съзнаваше това изобщо.

    Тейлър имаше две кучета, които искаше да вземе със себе си. Беше невъзможно, заради законите за карантината, но тя въпреки това ме караше тайно да ги измъкна. Аз казах, че няма начин, затова тя каза на Лари да стои с тях. Той беше разочарован, че му беше казано какво да прави, докато Джексън предизвикваше цялото внимание.

    Първоначалният план беше Лари и Лиз да останат на самолета и да отлетят за Швейцария, за да заблудят медията. Но Лиз настояваше да остане с Джексън, докато той отиде в клиниката. Но когато Джексън се опита да се изправи, краката му се огънаха и трябваше да го държа. Беше сякаш изпил две ботилки със скоч и беше толкова паралитичен, че не можеше да се координира. Беше тъжна гледка. Държах го и някой издърпа одеалото и го положи около раменете му и покри лицето му с шапката. Той е много висок, така че се наклоняваше над рамената ми. Беше неудобно слизането надолу по стълбищата и си спомням как си мислех: „Боже, ако падна, той ще свърши в болница по други причини, не поради неговия проблем с медикаментите”.

    Като Стийв положи Джексън в първия бус, друга охрана направи удивителен примамлив номер, скрит във втория бус беше човек, приличащ на Майкъл, облечен с точно същите дрехи. Когато певеца беше отведен, приличащия на него се вмъкна в самолета, настани се на неговото място, преструвайки се на заспал. Примамката проработи, доколкото паспортния контрол бяха загрижени, че Джаксън не слезе от самолета. Приличащият на Майкъл и Фортенски чакаха Елизабет да се върне, тогава да отлетят за Швейцария и все едно са спрели на летище „Лутон” просто да заредят гориво.

    Терапевтът Beauchamp Colcough, познат като Бичи, чакаше в първия ван. Той започна да ни пита дали той разбира защо е там и дали е знаел дали има проблем. Бичи започна да обяснява как лечението протича. Стийв каза: Бичи определяше правилата, които Джаксън трябваше да следва, той му каза, че той сам трябва да оправя леглото си, пере дрехите си и основно да прави всичко за себе си. Джаксън измънкваше неговите отговори и продължаваше да казва, че иска да използва телефона, Бичи каза, че това не е позволено. Той каза на Джаксън, че трябва да спечели неговите тел. обаждания.

    Изведнъж Джаксън каза много спокойно и ясно: „Извинете, можете ли да обърнете буса и да ме върнете? Ако не мога да използвам телефона, ще се откажа от всичко”.

    Това накара всички да осъзнаят, че той не е някакъв дезориентиран идиот изобщо /т.е не е под влиянието на медикаментите/. Бичи трябваше да направи компромис и каза, че позволява да направи две обаждания. Тейлър беше в буса и се ядоса, когато разбра, че Стийв е променил плана. По-рано през деня той провери клиника „Charter Nightingale” в Мерилебоне, Централен Лондон, само да привлича фотографи. Той почувства, че е твърде рисковано да отиде там и се настани в къщата на мениджъра на Елтън Джон, Джон Райд, в Хердфордшир. Стийв казва: Тейлър не беше доволна. Тя каза: „Това са глупости!” и започна да ме пита относно моите акредитивни писма. Като карах заобиколно, тя крещеше истерично, явно преместването я засегна..

    Като спрях пред къщата, един охранител отвори плъзгащата вратата и Майкъл падна. Той падна навън като труп. За щастие го хванахме преди да удари земята и го отведохме вътре. Той беше муден /отпуснат/ и умрял за света. Ние го положихме на канапето във всекидневната стая и го обградихме с възглавници и му сложихме шапката. Аз кръстосах ръцете му около гърдите му. Ако някой беше дошъл, щеше да си помисли, че е мъртъв. „Неговото лице беше бяло, той лежеше напълно тихо и изглеждаше, че диша трудно, беше странна гледка.” Преди Джаксън да стъпи на краката си , Бичи се тревожеше много, той каза, че ще завърши, ако не постигне целта си, но ще спечели, ако успее. Той чакаше в самолета и се тресеше от страх. Като Бичи дойде в къщата, аз извиках „Можеш да спреш да се притесняваш сега, той е мъртъв”. Беше ГЛУПАВА шега, но ситуацията беше толкова нереална.

    В рамките на час Тейлър настояваше Джаксън да бъде откаран в клиника. Тя прецени, че той ще реагира по-добре на лечението в клинична среда и докторите се съгласиха. Тейлър се върна на самолета, който отпътува за Швейцария като друга примамлива история, за да обърка пресата, която издаваше в Европа и САЩ. Някои вестници докладваха, че Майкъл е бил в клиника в Френските Алпи.

    Стийв намери за лесно да вмъкне Майкъл в клиниката. Той пристигна около 5ч. през нощта и някои фотографи бяха все още заспали в колите си. Той влезе през задния вход и отведе Джаксън към най-горния етаж, който беше изолиран, но певецът се заключи в стаята си и отказа да излезе. Стийв каза: Той включи радиото си, цялата сграда изглеждаше празна и некомфортна, аз знаех, че той нямаше да отвори скоро и бях прав. Оставих един от бодигардовете на Тейлър в отговорност, докато аз и един от моите хора проверяваше най-долния етаж. Ние слязохме по стъпалата, когато рецепционистта се обади, казвайки: „Бързо, Майкъл Джексън се опитва да избяга”. Бодигарда е лежал в леглото си, докато Джексън е напускал стаята и е скочил в асансьора. Той е натиснал Номер 1, мислейки, че е за най-долния етаж, номерата са различни в американските асансьори. Джаксън скиташе наоколо и питаше пациенти: „Как се излиза от тук” . Наистина ми стана мъчно за него. Би казал, че той бе решителен да излезе и беше готов да върви по улиците на Лондон в студееената зима. Половината от медиите по света търсеха този човек и той за малко да излезе по собствено решение. Можете ли да си представите, ако това се беше случило?

    Казах на моя човек да пази отзад, докато аз се втурнах към първия етаж. Джаксън ставаше все повече и повече обезсърдечен и пляскаше ръката си срещу стената. Той казваше с неговия висок глас „Искам да изляза от тук, не ми харесва тук”. Мед. сестра и аз го хванахме в асансьора. Аз го държах и той се поуспокой. По-късно на следващата сутрин Джаксън се съгласи да се срещне с някои, които преди са били пристрастени. Сестрата поръча да се претърси звездата за медикаменти. Първата сесия от терапията траеше около три часа, но главно концентрирайки се върху изпълняване на правилата. Почувствах се наистина зле, когато претърсваха личните неща на Джаксън. Той имаше една жълта стара чанта със записвателна машина и дневници. Сестрите я изпразниха и откриха 13 шишенца с хапчета и ги конфискуваха.

    Бичи накара всеки да се представи и да каже какъв му е проблема. Джаксън беше много приятелски настроен към мен, защото знаеше, че аз не трябваше да съм там. Той ми се усмихваше, когато казах нещо малко, което беше мило от негова страна. Той не искаше да говори, но Бичи му каза, че трябва. Евентуално той каза много тихо „Здравейте, аз съм Майкъл и съм пристрастен към медикаменти”.

    През това време репортажи обграждаха клиниката и беше решено да се отведе Джаксън в къщата на Джон Райд. Цялата компания трябваше да отидем с него. Той дегизира персонала като пациенти и през цялото време на деня те излизаха през предната врата пеша или с черна кола. Те бяха събрани от коли, чакащи на по-малко от 1 миля на Lords Cricket Ground.

    Джаксън напусна около полунощ. Стийв го облече в провиснал анцуг, дълго палто, шапка и шал. Джаксън мина през подземен път към сградата на съседната врата и чакаше в сутерена, докато получи съобщение чрез уоки-токи да върви.


    Последната промяна е направена от Tes на Вто Яну 04, 2011 12:23 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
    avatar
    Tes
    THRILLER - потребител
    THRILLER - потребител

    Female Брой мнения : 691
    Join date : 08.02.2010

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by Tes on Съб Май 22, 2010 9:35 pm

    Джаксън беше спокоен, чакаше моя сигнал, тогава тръгна към колата отвън и ние потеглихме. Той хареса дегизировката, но отказа да смени обувките си. Беше глупаво, защото те му ги подаряваха. Той вървеше на пръсти, точно като Майкъл Джексън. Ако някой беше погледнал, те щяха да го познаят, но никой не видя, ние отминахме за секунди.

    Агонията на пазачите/гледачите/ като го отучваха от пристрастеността с Хобноб /марка бисквити/

    Отчаяното пътешествие на Майкъл Джексън до Британия през 1993, за да се бори срещу пристрастеността си към болкоуспокояващи, беше забулено в тайна. Световната медия беше обезумяла да открие къде е бил. Стийв Тарлинг го внесе в Британия и беше негов бодигард за 10 дни. Никога не му се бе платило и пени, но само сега лондончанина Стийв, 33, разкрива истината да бъдеш негов пазач.

    Майкъл Джексън „полудяваше” от безсънни нощи като се отучване да приема болкоуспокояващи и приспивателни.

    Нощ след нощ той беше неспособен да заспи без да приеме лекарства, затова той изкарваше часове да се забавлява в къщата на Джон Райд, където тайно се подлагаше на терапия с Бичи Колклау. Стийв Тарлинг, който предпазваше Майкъл през неговия престой в Британия, беше принуден да слуша меланхоличното пеене на Джаксън. Често Джаксън слизаше за разговор и питие.

    Стийв казва: Той изкарваше ужасно време, мъчейки се да заспи през първите дни, беше толкова свикнал да взема медикаменти. Можеш да го чуеш да пее 4 ч. през нощта, той имаше протативна записвателна машина, на която пееше, когато искаше да запише песен. Изглеждаше, че пишеше през цялото време и песните изглеждаха тъжни и бавни…. може би това се дължеше на състоянието на съзнанието му.

    Той изкарваше часове по телефона също, лукс, на който държеше. Стоеше по телефона повече от 2 часа и се обаждаше навсякъде по света. Също слизаше да говори с мен и моя колега Анди, изглеждаше разтревожен от нашата липса на сън. Ние го вземахме също и на разходки.

    Веднъж той слезе долу за чаша чай, имахме впечатлението, че искаше да му го направим, но му казахме „съжаляваме, Майкъл, трябва да го направиш сам, това е част от терапията”. Беше вярно, Бичи инструктира всички да се гледат сами, нямаше никакво специално отношение към звездата. Беше странно да гледаш някой като Джаксън да си прави чай. Беше като голяма задача за него, можеш да кажеш, че не беше свикнал да го прави.
    ”Чаят, който направи изглеждаше отвратително, беше наистина слаб и той сложи 5,6 захарчета. Също имаше искаше бисквити Хобноб, взе 6 или 7 и ги натопи всички в чая. Не изглеждаше да има против да си направи сам чая, той изглеждаше съвсем нормален на моменти и има страхотно чувство за хумор, наричаше Бичи „лудия професор”.

    Анди спомена известната лунна походка… всички се опитахме да я направим, но нищо не излизаше и Джаксън се кикотеше и каза, че сме се справяли добре, след това каза „окей, хора, аз отивам в леглото”. С това се завъртя и се плъзна в кухнята с перфектна лунна походка. Той все още се кикотеше и имаше питие в ръката си, докато го направи. Изглеждаше брилиантно…

    Хранителните навици на Джаксън изненадаха Стийв. Певецът се хранеше в голямата кухня с Бичи и другите екс-пристрастени. Всеки вярваше, че Джаксън е стриктен вегетарианец, но той обичаше пиле, но не и тъмното месо. Обикновено се хранеше много малко и основно подбрано от храната.

    Като част от терапията на Бичи беше казано на Джаксън да не слага грим. Първоначално той отказаше да го махне, казвайки на всички, че го кара да се чувства по-комфортно, но постепенно спря да суетничи. Стийв казва: Джаксън всъщност изглеждаше много по-добре без грим, повече естествен. Той носеше изкуствени дълги мигли, както и бял грим за лице, което го правеха смешен. С времето той се чувстваше по-комфортно и се отпусна, мисля, че не трябваше да се крие зад грима пред нас. Също спря да носи шапката си през цялото време, първоначално не я сваляше, докато не дойде време за лягане, после я оставяше на парапета и я слагаше, когато слизаше долу и тя оставаше там през цялото време.

    Джаксън постепенно започна да споделя работата с останалите и започна да чисти с прахосмукачка спалнята и да оправя леглото си. Когато не беше на терапия, той се наслаждаваше, гледайки филми в малкото кино в двора от страни на къщата, която Райд беше превърнал в място за игри и гимнастики.
    Той обичаше да гледа „Whatever happened to baby Jane” . Изгледа го 3 пъти и също „Uncle Buck” с Джон Канди.

    Повече от всичко той искаше всички да гледат любимия му филм „Gone with the Wind”. Аз бях изпратен да взема видеото на филма. Карах мили, но никой не го имаше. Най-близкото нещо, което взех беше „Правенето на GWTW”. Мислех, че той ще се впрегне, че се провалих, но вместо това каза: „Няма нищо, благодаря, че опита”. Той бе с много добри обноски . Също гледаше и ТВ, но то беше регулирано, така че нямаше достъп до новините.
    Стийв се засмя, когато новинарските бюлетини казаха, че той е в клиниката „Charter Nightingale”, в Лондон.

    Веднъж застана на колене и започна да свири на пиано в двора. Изсвири няколко ноти и започна да пее. Беше любовна песен и звучеше много добре и всъщност я беше написал точно там пред мен. Беше удивително да гледаш, отне му около 6 минути. Когато се изправи, му казах: „Та ти написа ли я току-що?” и той ми отвърна: „Да, но вече я забравих”. Тогава започна да търси друго занимание. „Без значение какви бяха проблемите му, човекът е гений”.

    Майкъл пристигна като пристрастен новобранец и си тръгна като един истински забавен човек...

    Пазачът, Стийв Тарлинг, видя удивителна промяна в затруднената звезда, Майкъл Джексън, след като пристигна във Великобритания, за да се бори срещу пристрастеността си към болкоуспокояващи. Стийв, който предпазваше Джаксън през цялото време на неговата тайна каза: „В рамките на няколко дни той се превърна от една тъжна изгубена душа в един щастлив човек, който можеше да комуникира отново”.

    ”В началото беше затворен в себе си, нервен и трудно обелваше дума. Той беше в свой собствен свят, но постепенно се отучи от медикаментите, излезе от себе си, започна да се отпуска и се чувстваше по-комфортно с всички. Смееше се много повече и си говореше с всеки.
    Преди неговото лечение беше твърде объркан, за да бъде обезпокояван. Но след това можеш да водиш разговори с него”.

    Стийв, 33, наблюдаваше по време на лечението, което продължаваше в голямо жилище в Rickmansworth, Herts, собственост на мениджъра на Елтън Джон, Джон Райд. Той казва: Джаксън е всъщност светъл и интелигентен човек. Той е много заинтересован от нашето Величествено семейство и ме питаше много въпроси относно тях и колко много той харесва принцеса Даяна.
    Много беше говорено относно него, че не може да те погледне в очите, но това никога не стана, когато лечението започна да действа”.

    ”Той има невероятно поразителни очи, аз ги наподобявах на тези на Бамби – широки и невинни – и той никога не отбягваше контакта с очи, когато говореше с мен. Промяната в него беше удивителна – наистина голямо подобрение. Той започна да спи по-добре и често бе последния, който слизаше за закуска. Всички закусвахме заедно между 8:30 и 9:00. Към края на неговия престой Джаксън слизаше 9:45 след добро излежаване.”

    ”Също започна да се храни повече. Подбираше храната си, но се хранеше добре и се забелязваше, че е покачил теглото си. Изглеждаше по-светъл и неговото доверие започна да разсте във всяко отношение.”

    ”Бичи Колклау и Дейвид Форкаст свършиха удивителна работа и всичко се дължи на тях. Обстоятелствата не можеха да бъдат по-стресиращи за тях. Джаксън имаше сериозни проблеми, с които трябваха да се справят и на всичкото отгоре целия свят ги преследваше.”

    Когато състоянието на Джаксън се подобри, Стийв можеше да взема Джаксън навън за деня, за да му даде промяна на обстановката. Те тайно отиваха за превоз в страната в къщата на приятели, където Джаксън играеше компютърни игри с малкия син на приятеля на Стийв. Стийв казва: Беше удивителна къща, изглеждаше много охолно, но Джаксън имаше всичко това и беше повече заинтересован в играенето на игрички със съзтезателни коли заедно с момчето с часове.

    ”Аз знаех за обвиненията срещу Джаксън, но двамата се държаха като две малки деца, които се забавляват и всичко бе напълно невинно. Джаксън продължаваше да бъде бит /за играта става дума/…, когато направеше грешка извикваше „Jesus Christmas”. Далеч от това той никога не ругаеше и винаги беше с добри обноски и учтив. Близо в края на първата седмица на Джаксън неговите бизнес съветници правеха панически обаждания на звездата. Те бяха твърде изплашени, че публичното мнение ще се обърне против него и че всички ще си помислят, че се крие, за да отбегне обвиненията, причинени от Джорди Чандлър. Те настояваха, че Джаксън трябва да бъде записан в къщата, бъдейки подложен на терапия за доказателство, че той е болен и се нуждае от лечение.

    ”Те бяха наистина впрегнати и параноични. Те звъняха на къщата и започваха да тормозят всички там, но сделката беше аз и охраната на Тейлър да го наглеждаме. Лиз искаше напълно далеч неговите хора, за да му се даде шанс за възстановяване. Работите започнаха да стават много объркани, когато неговите хора пропътуваха до там и на десетия ден искаха да го отведат в друга къща. Охраната на Лиз не искаше да го вземат и започнаха да говорят да скрият Джаксън в шкаф, когато те пристигнат. Беше много смешно да се опитваш да го скриеш от неговите собствени хора, накрая ми казаха, че те са го отвели.

    Бях уверен, че ще ми се плати напълно. Те ми се довериха за работата и аз изоставих всичко, за да го направя. На свой ред аз им се доверих да почетат и финансовата страна на нещата. Опитах се много пъти да ми се плати, но или бивах залъгван с извинения или игнориран. Работех през цялото време да предпазя Джаксън и плащах на хора от моя собствен джоб и какво получих аз? Нищо. Джаксън има милиони и все пак аз така бях третиран. Съмнявам се това да е така винаги с него, но хората около него би трябвало да знаят по-добре…


    Последната промяна е направена от Tes на Чет Юли 22, 2010 7:50 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by andeli on Съб Май 22, 2010 10:44 pm

    Миличка, Тес, все още не съм го прочела, но искам да ти благодря за труда. Това, което правиш е безценно!


    ______________________
    avatar
    L.O.V.E. MJ
    Moderator
    Moderator

    Female Gemini Брой мнения : 1038
    Join date : 05.02.2010
    Age : 44
    Местожителство : При ЛЮБОВТА...

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by L.O.V.E. MJ on Съб Май 22, 2010 11:36 pm

    TES, силна прегръдка за теб! Благодаря ти за превода


    ______________________
    Where there is LOVE, I'll be there...Just call my name and I'll be there...
    avatar
    smile
    BAD - потребител
    BAD - потребител

    Female Libra Брой мнения : 1225
    Join date : 05.02.2010
    Age : 47
    Местожителство : SF
    Humor : crazy and addicted

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by smile on Нед Май 23, 2010 12:11 am

    ОоооооооооооооХ !!!!!
    Сърцето ме боли!
    Много ме боли!

    Тес-мерси за превода!

    Аз непременно ще коментирам прочетеното.На ВСЯКА цена ще го коментирам!
    Просто сега не мога!


    ______________________
    ---------------------------
    avatar
    L.O.V.E. MJ
    Moderator
    Moderator

    Female Gemini Брой мнения : 1038
    Join date : 05.02.2010
    Age : 44
    Местожителство : При ЛЮБОВТА...

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by L.O.V.E. MJ on Нед Май 23, 2010 5:25 pm

    Милия...
    No comment, щом не е казано от него самия, не искам да го мисля...
    На какво го подложиха, само защото беше добър... Crying or Very sad


    ______________________
    Where there is LOVE, I'll be there...Just call my name and I'll be there...
    avatar
    for all time
    Moderator
    Moderator

    Female Брой мнения : 2104
    Join date : 05.02.2010
    Местожителство : close to him

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by for all time on Пон Май 24, 2010 10:04 am

    Каквото било .. било.... Майкъл падаше и после ставаше .. всеки път и ставаше по- силен и по- силен ... и музиката ставаше все по- дълбока и по - дълбока.


    ______________________

    Sponsored content

    Re: "Hi, I'm Michael and I'm addicted to drugs"

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пет Юни 23, 2017 1:11 pm