MJJ THE KING

Добре дошли във форума " Michael Jackson The King" !

Пожелаваме Ви приятни минути в нашето прекрасно място

изпълнено с любов и преклонение към

единственият и неповторимият

Майкъл Джаксън!

    Online Audio Chat w/ Fans (2001)

    Share
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    Online Audio Chat w/ Fans (2001)

    Писане by andeli on Чет Апр 15, 2010 1:43 pm

    Michael Jackson answered questions from fans during a live Online Audio Chat that took place on Friday, October 26 at 7:00 PM ET. The one hour chat, presented by GetMusic.com and RollingStone.com, was hosted by music writer/critic Anthony DeCurtis. Fans had an opportunity to ask questions during the live chat, with DeCurtis posing fans' questions, as well as his own. Michael was very relaxed, open, thoughtful, and funny during the interview, often taking time to answer questions at length to explain or emphasize points.


    ----

    Anthony: Hello Ladies and Gentleman, this is Anthony DeCurtis. You're on Getmusic.com and we're here tonight for a very special event. The King of Pop, one of the greatest artists in the history of popular music, Michael Jackson, is going to be joining us. He has a new record coming out on Oct. 30, it's called Invisible [interviewer's error]. You can check it out at Michaeljackson.com, you can preorder it at getmusic.com.

    Anthony: Michael, it's a pleasure to talk to you, man. Michael: Pleasure to talk with you.

    Anthony: Tell us a little bit about the new album. It's your first new record in 6 years. Uh, do you still get exited when you have something come out? Obviously you've accomplished so much over the years. You know, do you still feel that, like, "Wow, I wonder what people are gonna think" or, you know, feel all of that kind of anticipation.

    Michael: I kinda parallel it to a, uh, you know... It's like the gestation process of, uh, birth. You know, it's a... You know, it's like having children, and having to raise them and bring them out into the world, and once they get into the world they're on their own. So, it's, it's, very exciting. I mean, you never get too used to it, ever. It's, uh, an incredible process. But you leave it in the hands of God, like you do when you're having a child.

    Anthony: Absolutely. We've got questions already beginning to pour in from your fans on the Internet. We've got Electric Eyes, male, writing in. Says, "Michael, you are, in my mind, the greatest artist of all time. The true King of pop, rock, and soul." And he wants to know, "What is your favorite song on the new album?"

    Michael: My favorite song on the new album. Can I pick two?

    Anthony: Uh, yeah, I think you can do that. You can pretty much do whatever you like.

    Michael: Uh, it would probably be Unbreakable... I'll pick three. Unbreakable, Speechless, and The Lost Children.

    Anthony: Tell us about a couple of those tracks. You know, what was it like work... I mean, were there special guests, or were you working with new producers, or how you wrote them. You know, something that gives us some flavor.

    Michael: Well, the songwriting process is something very difficult to explain because it's very spiritual. It's, ah... You really have it in the hands of God, and it's as if its been written already -- that's the real truth. As if its been written in its entirety before were born and you're just really the source through which the songs come. Really. Because there is... they just fall right into your lap in its entirety. You don't have to do much thinking about it. And I feel guilty having to put my name, sometimes, on the songs that I -- I do write them -- I compose them, I write them, I do the scoring, I do the lyrics, I do the melodies but still, it's a... It's a work of God.

    Anthony: Samantha from Canada just sent us in a question. She would like to know, "How would you describe the sound on Invincible and have you incorporated any other genres into the album?"

    Michael: Well, the sound is ... Sonically, we always try to make sure we have, you know, pristine, detailed, uh, you know, the best sound, the best engineers, the best technicians available. And of course, I tried to make the album a potpourri of just wonderful melodies of any style. Because I don't believe in stylizing or branding any type of music. I think a great artist should be able to just create any style, any form, any... any thing from rock to pop to folk to gospel to spiritual to just, just wonderful music where every, uh, anybody can sing it, from the Irish farmer to a lady who scrubs toilets in Harlem. If you can whistle it and hum it, that's the most important thing.

    Anthony: Now, when you're working do you find, are you in a mode where you like to listen to a lot of other music, or you're listening to the radio and maybe picking up people's CDs. Or when you're working do you like to just kinda shut it all out and concentrate, you know, intently on what you're doing?

    Michael: I pretty much... I always know what's going on, on the radio and in clubs, that people are listening to. Even though people think I live at Neverland -- mentally I'm in Never Never land all the time -- I'm always connected. I always know what's going on in the music world, all the time. Not just in America but Internationally. You know, all over the world. And uh, when I'm working though, I don't... I'm not in... I don't think I'm influenced by a lot of the music today. Uh, I pretty much create what I think is in my heart. Very original. I try to be as original as possible. I don't say, 'OK, I'm gonna make this a great R&B song, a great pop... I just want to make a great song.

    Anthony: Like the song takes it's own form.

    Michael: Yeah. Yes.

    Anthony: Well, uh, Amber here on the Internet offers you lots of love and wonders if, um, it was fun for you to make the rock... the You Rock My World video.

    Michael: Yes, that was a lot of fun. Uh, it was... We stayed up all night, which was very hard [giggling]. We, uh, it was fun hearing it blasted on the set on really good speakers. That's one of my favorite things, hearing the music really loud. 'Cause I like to play music loud. I mean, it's, uh... If you play something over the Internet or small speakers, it doesn't have the same punch. That's why you have to buy it. You have to buy that CD to really hear that punch. It makes a huge difference. Huge difference. There's no comparison. Buying the CD is the best thing. There's no comparison. [Interruption from host]... You can't hear all those sounds if you do it on a smaller system.

    Anthony: And when you're, uh... So when you're out on the video set, uh, you're able to just kinda crank it up as loud as you want?

    Michael: As loud as I want.

    Anthony: Very good [laughing]. Well, we have Michael Mathew from Canada. He says, "I just saw Ghosts on MTV. As always, you are awesome, Michael. Do you have any plans of releasing it as a DVD in America?"

    Michael: Yes, it will be released as a DVD in America in it's entirety, and some of the making of Ghosts. And that was one of my most favorite things I've ever done because it's been a dream of mine for a long time to do something like, you know, scary but comical at the same time, and, uh, it's all the elements, just fun. 'Cause I don't want to scare people to the point where they're afraid to go to sleep. I want it to have a little twist of humor. And within the laugher there is a tear, you know? It's fun, you know. These ghosts, they weren't really scary, they were fun. They walked up the ceilings. Little kids were laughing at them. They were fun. You know, we don't want to horrify them. But we gave this fat man, this Mayor, his justice, for coming into my house, which was private property, judging me. You know.

    Anthony: Absolutely. We have Cloudlee2000 who writes in and wonders, "Why did you name the album Invincible?"

    Michael: Well, invincible is something of... I think it's a proper name. It's one of the cuts on the album and I've been an artist.. uh, not to pat myself on the back but the Guinness Book of World Records just listed me, uh, another time, as the artist who's had the longest stretch career 'cause since I was a little, little kid to this point with still hit records from number one records, and uh, I'm so proud and honored that I've been chosen from the Heavens, or whatever it is, to be Invincible, and to just continue to grow and to be, you know... serve the people. It serves the people with wonderful entertainment.

    Anthony: Now, one of the, you know, the kind of conventional wisdom in the music industry is, you know, audiences don't really have an attention span any more, you know. If an artist stays away for too long the audience wanders off and goes somewhere else. Was that a concern of yours with coming out with a record and taking a while to work on Invincible or do you, uh, are you convinced your fan base is still there and will be as strong as ever?

    Michael: I'm, I'm ... No, the answer to your question is that has never concerned me once and I've never thought of it. Because I've always known if music is truly great or if a movie is truly great, people want to see it or hear it. No matter where you, how long you've been away, or whatever the situation is. You know, greatness is greatness and if you really do a great job on what you're doing, people want to hear it. Or they want to see it. You know, it doesn't matter, It really doesn't. Long as you're an innovator and a pioneer, you know. And that's the most important thing. Give them what they want to hear.

    Anthony: Now Slimslady420 U.S. sends in a question and wonders "which song on the Invincible album do you think you personally relate to the most?"

    Michael: Ummm, Unbreakable.

    Anthony: Talk a bit about that track. Now you mentioned it a couple of times, I'm getting really curious about it. Could you... What could you tell us about it?

    Michael: 'Cause, uh, I' m one of the few people, probably in show business, that have been through the ins and outs, you know, of so many different things. Um, I've been through hell and back. I have, to be honest, and uh, and still I'm able to do what I do and nothing can stop me. No one can stop me, no matter what. I stop when I'm ready to stop. You know, and uh, I'm just saying, you know, I will continue to move forward no matter what.

    Anthony: Now we have Warful writes in, "Are you working or planning to do any more short films for Invincible, specifically for the really fast tracks such as 2000 Watts, Heartbreaker, Unbreakable, and Invincible?"

    Michael: Absolutely, and she said... Whoever said that said the right word when they said said "short films." And uh, that's what we try to make them, short films: a beginning and middle and a ending of a story. Uh, to take the medium to a new level but absolutely. There's like a an array of, an encyclopedia of just great short films to make from the album. It's very exciting. I can't wait to do Threatened. It's a kind of scary one with Rod Serling from the Twilight Zone. I can't wait to get my hands on that one.

    Anthony: We have a question here from Nepolian3, says his name is George really, and it says, "Michael, I think this is your most cohesive and impressive album since Thriller. Or, really, Off The Wall. What are some of your most memorable moments while recording the tracks for this album?"

    Michael: Most memorable moments were, it was... of all my albums I would say this one was the toughest. 'Cause I was hardest on myself. Uh, I wrote so many songs, I don't want to say the number, just to get to uh, how many are on there, 16? Just to get to the 16 that I think are acceptable. And, um, it's the album where... I didn't have children before other albums, so I caught a lot of colds; I was sick a lot. Cause my children got [interruption from host]. So we had to stop and start again and stop and start and... constantly. But I enjoyed it very, very much.

    Anthony: Now, when you describe yourself as being tough on yourself during the recording process. How does that, you know... what is the process that you go to. If you think something isn't quite what it ought to be or maybe you could do better or you know, maybe you want to move something in a new direction. You know, what is that like?

    Michael: If I truly told you, I don't know if the fans would like me anymore [giggles]. I've had musicians who really get angry with me because I'll make them do something literally several hundred to a thousand times till it's what I want it to be. Um, but then afterwards, they call me back on the phone and they'll apologize and say, "you were absolutely right. I've never played better, I've done better work, I out-did myself," is what they'll say. And I say, "That's the way it should be because you've immortalized yourself. This is here forever. It's a time capsule." It's like Michelangelo's work. You know, it's like the Sistine Chapel, it's here forever. Everything we do should be that way, you know?

    Anthony: To try to bring it to the best possible standard that it can be.

    Michael: Absolutely.

    Anthony: Now Sweetpea4286 wonders, "Are there any surprises on the new album?"

    Michael: Any surprises? Boy. I think it is what it is, and you can interpret it the way you want to interpret it. Um, but uh, that's all I can say about that. Other than some ... we will be releasing some surprise CD singles at some point -- something like that, yeah. In the future, though. That's coming up.

    Anthony: Very good. I wanted to ask you, just as... in performing... and recently you've done a couple of shows, you did a couple at Madison Square Garden and you did a show at RFK stadium, a benefit concert, and you know, obviously, you know, you.... live performance has been one of the things that has distinguished you throughout your career. You've been offstage for a while. I wonder if you could talk a little bit about what it was like to be out there again in front of an audience and, you know, getting that opportunity to perform again.

    Michael: It was, um, it's hard to explain. It was quite exciting, to feel the audience and to see them and to be accepted so warmly by them. Um, it's just an incredible feeling. It really is. They're there to support you and to love you and to hear their favorite songs and you're just standing there and they're just giving you so much adulation and love and the sprit is just full of love, it's wonderful. It's very emotional. It, uh, brings me to tears. It's wonderful.

    Anthony: I remember in your book you describe that like sometime on stage is when you feel the most alive, that those are the moments that, you know, really are the whole -- kind of the most transporting for you.

    Michael: It is. It's being offstage that's difficult for me. Uh, being on stage ... either writing music or writing poetry, and being on stage, and watching cartoons are my favorite things to do in the entire world. Um, that's what brings me to life. I love that. That's what inspires me to do what I do, you know?

    Anthony: Excellent. We have a question from someone calling themself The best dancer in the world. Well, we've got you on the line, I'm not sure that uh, we might have to contest that a little bit. But anyway, the best dancer in the world wants to know, "Michaeljackson.com said that JayZ will appear with you on the new album. Is that true?"

    Michael: No, but we are talking about doing something in the future together.

    Anthony: Is JayZ an artist who's worked you've liked, is ah.. as a person, have you spent time with him? What's your impression of him?

    Michael: I think he's excellent. He has incredible rhythms, counter-rhythms. And he's just one of the newer contemporary artists that the kids really love. He's really, really great.

    Anthony: We have a question here from Sweden. Tony from Sweden writes in and says, "Hi Michael. You're the most amazing artist of all time. I just love your music. Do you want to tour, and will you do a world tour or a European tour?"

    Michael: Um, gee, we haven't thought about it much right now, but uh, I don't want to say it's not in the works. Um, we're concentrating on a lot of different things right now. But I can't quite say.

    Anthony: Fine. I wanted to ask...

    Michael: You know what, in the near future I'm sure there'll be something that'll come up. In the near future.

    Anthony: People should, ah, keep their eyes open for announcements on that front. We have a question from Noria, describes him or herself as a 32 year old Spanish fan, writing from Los Angeles, would like to know if you have any plans to release any of your songs in Invincible in Spanish or any other language besides English.

    Michael: Uh, as of now we haven't but that would be a great thing to do. We haven't written that off. We think it's a big market, so that's a great possibility.

    Anthony: Especially for someone like your self who has a big International following-- you know, for many people, their following is in England or in the US, but your following is very International obviously.

    Michael: Thank you.

    Anthony: Um, talk a bit... One of the things that was of kind of a little bit of a sensation this year was Alien Ant Farm's cover of Smooth Criminal. I wanted to see if you'd paid attention it, if you... Do you enjoy it, or how you felt about it.

    Michael: I saw it and fell in love with it. I loved it. I said, I just gotta have this come out. So, they wanted my permission; I saw it and I approved it and gave it a triple A, and said "go right ahead."

    Anthony: Fantastic. It must be interesting, as a songwriter, to have other people do your songs and come up with another interpretation. What is that like?

    Michael: It's a great compliment. It's a wonderful compliment. It makes you feel worthy and that your music is reaching all the different generations. You know, and all the different, uh... I mean, everybody's out there listening and that makes me very happy.

    Anthony: Now we have a question from Canada. Gary, who is 19, writes in, "What other artists did you collaborate with on Invincible?"

    Michael: What other artists did I collaborate with on Invincible...

    Anthony: Do you have any special guests.

    Michael: Umm, oh yeah, Carlos Santana. He and I have done, like, a duet. He plays the guitar and I sing and it's something that, uh, we've written. And it's really, really a nice song.

    Anthony: Now had you known him from over time or did you meet him recently?

    Michael: I've met him before, but we've been talking a lot on the phone recently. After winning his Grammy award he said to the press that he would like to meet me and he's ready to work with me. So everybody's been telling me that, and uh, I called him up and he said he really would, it would be his dream come true. And he was the nicest man. He's so kind and so spiritual. I found him to be so humble, so I said to myself, "We have to make this work."

    Anthony: And so you wrote a song together?

    Michael: Well, there's a song that myself and two other people wrote and he was a part of it, and uh, Whatever Happens.

    Anthony: Ok.. We have a question from Anicia. Says, "Michael are you a fan of Chris Tucker." Describes him being in your recent video.

    Michael: I am a huge, huge fan Chris Tucker. He makes me laugh so hard. um, I uh, I've seen all of his films, and he's just a funny guy. I like people who can make you laugh without using vulgarity, or bad words. For the kids, they're for all different demographics, all the corners of the earth and he's just a funny guy.

    Anthony: We have another question from Canada. Tony, who's 17 from Canada, writes and wonders, "How long does it take you to produce a song from the initial conception to the final recording?"

    Michael: Well....

    Anthony: [laughing] I guess it probably varies from...

    Michael: Yeah, it does vary. And for me it's really different than most artists because I'll do a couple of songs, they'll be 5, 6, 7 or 8 or 10 of them; I'll throw them all away and start over. So, that's a difficult question to ask me.

    Anthony: I wonder if... is there a specific song on the album -- say Invincible -- you know, how long... when... Do you remember getting the first inspiration for that song and then maybe the day when you finally said, "This is it, I've got it exactly the way I want it?"

    Michael: On Invincible itself?

    Anthony: umhum.

    Michael: Ummm, yes. Yes. I remember having the guys go back in and create more innovative... 'Cause we don't... um, this is our thing, we don't, uh, a lot of sounds on the album that aren't sounds from keyboards, uh, that are, you know, pretty much programmed into the machines. We go out and make our own sounds. We hit on things, we beat on things, so nobody can duplicate what we do. We make them with our own hands, we find things and we create things. And uh, that's the most important thing, to be a pioneer. To be an innovator.

    Anthony: Absoluteluy. Now we have Vernay who writes to us from Newark, Delaware, the good ole USA, and Vernay says, "I'm so pleased with the new album but I was particularly touched by Speechless. What was your inspiration for this song?"

    Michael: Speechless was inspired to me by, um, I spend a lot of time in the forest. I like to go into the forest and I like to climb trees. My favorite thing is to climb trees, go all the way up to the top of a tree and I look down on the branches. Whenever I do that it inspires me for music. There are these two sweet little kids, a girl and a boy, and they're so innocent; they're the quintessential form of innocence, and just being in their presence I felt completely speechless, 'cause I felt I was looking in the face of God whenever I saw them. They inspired me to write Speechless.

    Anthony: Well, that answer actually might touch on this next question which we have, which wonders, "Where do you look for inspiration when you write your songs. Does inspiration come from a variety of different places?

    Michael: Well, the best songs that are written write themselves. You don't ask for them, they just drop into your lap. Then there are those songs that, you know, you kind of uh, incubate. You know, you plant the seed, let the subconscious take its course, and within time you hope something comes, and most the time it does. I don't believe in the concept of writer's block -- that is a bad word. You create it when you say it. There's no such thing. Um, like any painter or sculptor, they paint... they do their best work when they're in the 60s and their 70s. Fred Astaire did his best dancing when he was in his 70s. Angelo [Michelangelo] sculpted late into his 60s and 70s, doing brilliant ingenious work. But in the music business some of these great artists have become stumped because they self-abuse themselves at a young age, with all these crazy things they drink and pills and things, and uh, that's just not good -- just not a good thing. I hate to say that to hurt anybody, but we should take care of our bodies a little more.

    Anthony: Naw, I think a lot of people have realized they've damaged themselves. You know, many people have talked about it in recent years, you know.

    Michael: Yeah.

    Anthony: We have a question from Allen here who asks if you think that Rodney Jerkins and you have created a new sound for 2001.

    Michael: For the song 2000 Watts?

    Anthony: He says, "Do you feel that you and Rodney Jerkins, of course the producer, have created a new sound for 2001?"

    Michael: 2001?

    Anthony: Yes

    Michael: Oh. Um, that would be a nice thought, yes.

    Anthony: What was it like working with him. How did you guys meet and, you know, how did your collaboration go?

    Michael: He was this guy who went around Hollywood and around the industry saying his dream was to work with me to everybody. Then at Carol Bayer Sager's house, who's this great song writer; won several academy awards for her songwriting, said, "There's a guy I used to work with. His name is Rodney Jerkins, he's been crying to me begging to meet you. I mean, why don't you pick up the phone and say 'hi' to him." And he came over that day and he said, "Please, my dream is to work with you. Will you give me two weeks and I'll see what I can come up with." And uh, we ended up working together.

    Anthony: And what were your impressions of him, like as just somebody... What did he bring; what did you feel that his contribution was?

    Michael: His contribution was he loves to create in the same kind of way that I like to create. But I pushed Rodney. And pushed and pushed and pushed and pushed him to create... uh, to innovate more. To pioneer more. He's a real musician. He's a real musician and he's very dedicated and he's real loyal. He has perseverance. I don't think I've seen perseverance like his in anyone. Because you can push him and push him and he doesn't get angry. Yeah, I think he's a great guy, he really is.

    Anthony: That is a great compliment.

    Michael: And um, and Teddy Riely is just incredible. He's innovative too. I love working with him.

    Anthony: And you had worked with him in the past, of course.

    Michael: Yeah, he's one of my favorite... as a human being, he's one of my favorite people in the world. He's just a really sweet, kind guy. You know. And Rodney's very funny. You laugh all day when you're with him. He turns his music up in the studio and he starts dancing around the room. He's fun.

    Anthony: We'd like to remind everyone, you're on Getmusic. We're here talking with Michael Jackson, whose new album Invincible is out on Oct. 30th. You can check it out at Michaeljackson.com. You can preorder it on Getmusic. Now we have a question from ItsJackson who is really named Rachel from Connecticut, wonders "Do you have any new dance moves that you've invented while you were making your album?"

    Michael: For the first time working on any album, I put a halt to dancing. Because I was just so engrossed and so infatuated with what I was doing um, I did something that was very unusual. But once the music started playing, of course, I started to dance. But um, uh, it's starting to now create itself and, uh, with the music playing I'm coming up with some new things. But that's coming in the future with the newer short films. They'll be seeing... they'll be seeing all kinds of innovative things and movements that have never been seen before. We'll go places where we've never gone in dance before. Cause all the hiphop things that are happening now are beginning to look like aerobics, it's kinda getting annoying.

    Anthony: [laughs] We have a question from Simon who, you know, you've obviously mentioned you know, all the people who have wanted to work with you. He wonders, "Michael who wold you love to do a duet with, past or present?"

    Michael: Uh, if it's past, it'd be somebody like, uh, I would say Sarah Vaughn [*] or Nat King Cole. Present, I think, uh, Whitney Houston is brilliant and Barbara Striesand has a beautiful voice. You know, those kinds of artists, they're just wonderful.

    Anthony: What's your impression of some of the artists who've come on the scene just in recent years, you know, people like Britney Speares and Christina Aguilara. You know, young pop stars who are obviously hugely popular. You know, obviously, Britney participated in your show at the Garden, You know, what was your sense about her?

    Michael: I think they're a new breed that are coming out. They're doing a very good job. And what impressed me more about any of these artists, like Speares and Christina, they're so determined. I've heard about the way they work. They'll work on a dance step, I mean, like, for months, and, uh.. to get it right, you know. Uh, they're just so determined. And I've met... I've met Britney several times and she was very sweet and humble. She came to my room. We quietly talked for couple hours, and she was just, uh, like a Barbie doll. She was very sweet, she was very kind.

    Anthony: I imagine that someone like you would be a kind of interesting and important resource for her, you know. As someone who was a star when you were so young, and then when... I don't think people necessarily understand what a kind of strange reality that is, you know, within all the acclaim and the fame and the excitement, you know, to be a kid and have all that attention focused on you must be kind of scary also. Did you find it that way, uh, in your own experience?

    Michael: Yeah, because where ever I go, um, I disguise myself, now -- but now I can't with, 'cause, you know, with what's going on in the world -- so I don't wear a disguise. And uh, people they just go... They really go crazy. They're very happy to see you. They feel as if they know you. You have to respond back to them like you know them. They feel they personally know you. My picture's on their walls, you know, my music is playing in their house, so they grab you and they hug you and they touch you and they... So I usually respond back with hugs and loves and kisses. Cause I love... I love... I truly love my fans. Truly, truly from the heart. That's the real truth. I love them. And the ones who are, um.... Like when we go to a certain country and they're outside, and outside they're sleeping on the street and I throw them pillows and cover and everything. And I have my security guards buy them pizza so they can all eat, and get the candles and, you know, we really take care of them. They're very, very,very sweet and supportive.

    Anthony: Sam who is 20 years old and from Texas here in the US wonders, "Will you release Butterflies as a single? That's one of your best songs."

    Michael: Butterflies is, uh, is a single that's released now. It's a single now. Tell him thank you very much.

    Anthony: Great. What other plans do you have, you know, when you... As somebody who's been a kind of innovator in terms of making short films to accompany your songs, do you conceptualize all that ahead of time or, you know, do you decide, on a kinda step by step basis, you know, this is gonna be the next single and I want to make a, you know, a kind of visual statement to accompany it. You know, how does that all proceed?

    Michael: All right, the short film itself?

    Anthony: Yeah.

    Michael: Well, I let the song pretty much speak to me and I get in a room and I pretty much start making notes... You know, I'll speak to a writer -- like Stephen King and myself, both of us wrote Ghosts, the short film Ghosts, and we just on the telephone started writing it and let it create itself and go where it wants to go. But we try to do things that are very unusual. And it's... it's not an easy thing to do because you have to time it with the song, and you can't spend too much time, and the special effects can take 5 months sometimes to execute. So, it's just .. .it's kinda difficult thing and the record company's saying, "Come on, come on, come on, we have to go, we have to go." So, I understand. So we try to do the best we can in the amount of time that we can execute it in.

    Anthony: We have a question now, uh, Helen from Scotland says, "If you could only perform one of your songs for the rest of your life, what would it be and why?"

    Michael: Ooh, it would probably be... if I could pick more than one, up to two or three?

    Anthony: yeah, I think we can go that far.

    Michael: Heal The World, Speechless, um, and that's a difficult one... I think, uh.. huh... ummm, You Are My Life.

    Anthony: So, you went for the ones that are the... the kind of, uh, the biggest statements, in a way, it seems to me.

    Michael: Yeah, because, uh, the point is that they're very melodic and if they have a great important message that's kinda immortal, that can relate to any time and space, you know.

    Anthony: One of the things, actually, I wanted to ask you is, you know, we've had these, you know, horrible terrorist attacks here in New York City and in Washington, DC. What is the role that you feel, you know, artists can play in the wake of something like that. You know, I mean, you did that benefits show in Washington. You know, is there... In music and in... you know, can artists do something to help people get through what for many of us has been a very difficult time?

    Michael: Yeah, you give of yourself. You give of your talent, of your ability... The talent that was given you by the Heavens. That's why we're here, to bring a sense of escapism in time of need. And, uh, if you're a painter you paint; if you're a sculptor, you sculpt; if you're a writer, you write; if you're a songwriter, you give songs; if you're a dancer, you give dance. You give people some love and some... some bliss and some escapism, and to show that you truly care from the heart, and be there for them. Not just from a distance, but show you really care. You know, take the long mile and be there for them. And that's what I did, and many others who cared and helped. And it's an important thing.

    Anthony: We have a question now from Chili Boy who wonders, "I've always wanted to know, how do you come up with a dance move, and how long does it take for you to put the choreography for a song together?"

    Michael: I pretty much just get in a room and I start to dance, and uh, I don't create the dance, the dance creates itself, really. You know, I'll do something and I'll look back... I'll look back on tape and I'll go, "Wow," I didn't realize I had done that. It came out of the drums. You become.... Dancing is about interpretation. You become.... You become the accompaniment of the music. So when you become the bass of Billie Jean, I couldn't help but do the step that I was doing when the song first starts, because, uh, that's what it told me to do. You know, if I turn around, spin, stop, move my legs to the side and then lift up the collar of my shirt, that's for that moment is an accompaniment.

    Anthony: I remember watching that moment on television and just leaping out of my chair. It's so extraordinary.

    Michael: Thank you very much.

    Anthony: That was really one of the great, great moments.

    Michael: It's all spontaneous movement. Nothing in that piece was, on, uh, Billie Jean, was planned but the Moonwalk. Everything else was just, you know, improvising, really.

    Anthony: We have a question from SJ Chams who wonders, "Do you think you'll do another duet with Janet?"

    Michael: I would love to! It depends on the song, the time. When she's in one corner of the Earth, I'm in another place. It's very rare that our ships pass in the night. So it's not easy to do 'cause we're both very busy. But that would be very nice. I love working with her. She's a true real professional and a wonderful sister.

    Anthony: Excellent. Ah, we have Sheik 33 who wonders, "Who was your idol when you were a child?"

    Michael: I always went nuts for.... I mean, I could be asleep... In Indiana, at like 5 years old, I'd be asleep and it'd be late at night, like 1 in the morning, some show on, I remember seeing my mother run to my room, "wake up , wake up! James Brown is on! James Brown is on!" Or "Sammy Davis Jr.'s playing" or "Fred Astaire! They got a good Fred Astaire movie on." "Gene Kelly's on right now!" And I'd sit there with my eyes just... I'd be awe-struck, just watching. So when videos came out, I had a collection. [giggles]

    Anthony: Yeah, I understand that you have a, an extraordinary collection of a kind of old movies of all of the performers that you like and, oh, the music performances of the artists that you admire. You know, talk about some of those, and some of the stuff that you've got that you like to watch.

    Michael: Well, I .. I like to, um, before I do anything, it could be any situation, I love studying the whole history of it before I take the first step to innovate. So, um, I love studying any Vaudevillian, you know, who came from that era, even though they didn't have T.V. Uh, but they, uh, they transcended into television later on. I love people like Jackie Gleason, Red Skelton, I'm crazy about the 3 Stooges, uh, anything Walt Disney... And far as performers, uh, I love Anthony Newley, you know, like I said, Jackie Wilson, James Brown. So.. They're incredible! I mean, when James Brown was "James Brown and the Famous Flames" he was so incredible. I would watch him and cry. I'd be crying and watching. I've never seen a person perform like that, ever.

    Anthony: You know, it must have been extraordinary for you, as a ... you know, when you were young and making records and getting to meet some of your idols, you know, that must have been such a powerful experience.

    Michael: Oh, it wa... It truly was. And to have them tell me that they ... they thought I was incredible, and all my life I thought they were, like, the best. It was the best...I mean, it was the best compliment I could get, and no award could be given to me that could top that. You know. When Fred Astaire or Gene Kelly, who I knew very well, or Frank Sinatra, told me I .. they think I'm amazing and I have an amazing career ahead of me.. As a child they would tell me this. 'Cause they were my neighbors. They lived by me. And uh, I felt very honored and happy to hear those kind of words from these legends.

    Anthony: That must have been very encouraging.

    Michael: Yes, very.

    Anthony: Now we have Mhagrice who is actually Margaret from the Netherlands, a 26 year old woman, says, "Is it true that you'll star in Men In Black II, and will you record a soundtrack for that film?"

    Michael: Uh, I don't think we're doing a soundtrack, but I did a .. a guest appearance, like a Cameo, for Men In Black, uh, 2, and we're expecting to do part 3 as well. And it was a lot of fun, and exciting. Um, and it's one of my favorite films of all time. Uh, I'm a big Men In Black fan. I love it very much.

    Anthony: Well, weren't you .. Now, I understand you're also doing The Nightmare of Edgar Allen Poe. Could you tell us a little bit about that?

    Michael: Yes, that one's coming up. It's about the great prolific American writer, Edgar Allen Poe.

    Anthony: Kind of a scary guy himself, too.

    Michael: He's very diabolical, and very dark, and .. But he was a genius and it's... But his own personal life was very interesting, and that's what it's about, you know. How he was, you know... What he had to go through to create such ingenious work. It's a great story. But... and by the way, make sure the fans know, all tabloids should be out. Do not believe anything you read in a tabloid. It's garbage and it's junk. We should have a tabloid burning, like a big mountain -- just set it afire.

    Anthony: You heard it first here from Michael Jackson.

    Michael: Don't waste your time with it. It's stupid.

    Anthony: Now we have Rapmaster JA writes in, who is actually Jason from Illinois. He says, "Michael, you are undoubtedly the greatest artist in the history of the world. How do you do the Moonwalk. It's the coolest move I've ever seen?"

    Michael: Gee, it's hard to explain on the phone [interruption from host]. I love moves and dancing. I's like walking forward and backward at the same time, but not just walking, but as if you're on a conveyer belt. And it's, uh, it's hard to explain. If he was in the room with me, I could show him how to do it with my fingers, or with my feet, but. Maybe he could see at the end of the Jam video where I'm trying to show Michael Jordan how to do it. Only time I think I showed it.

    Anthony: Now we have a Mark the Shark, uh, who asks, "How do you do that lean on the video to Smooth Criminal?"

    Michael: Oh, Smooth Criminal***, well. That one happened ... it was in the middle of the shoot and it wasn't .. I choreographed it right at the moment. Took us an hour to execute it. It's a special effect that we kind of lean as far as we can and, uh, we let the conveyor belt do the rest.

    Anthony: Now Glenn from Toronto Canada asks, "Do you feel a special spiritual energy when you're performing; do you feel you are connected to a higher force? Cause this is what you make many feel when they see you live?"

    Michael: That's exactly what it is, you're connected to a higher source and you just go with the moment and you become one with, you know, the spirit. Not to sound religious or anything, but it's a very spiritual... very much like religion, and it's a God-given gift and you just go with it. And I'm honored to have been given it. And, uh, as fun to become one with the audience. It's a one-ness, you know?

    Anthony: I was reminded of, ah, some of that when you were talking about the way you would work out your moves, you know, listening to ... just listening to the music and kind of disappearing into it. You know, it has like a really mystical feel.

    Michael: Thank you.

    Anthony: Now Charlie sends in a question and says, "What achievements in your life are you the most proud of?"

    Michael: Boy, uh, one of my biggest dreams since I was really, really little... I think around 7 years old, I use to always buy the Guinness World Book of Records**. [Giggles] You know what the answer's gonna be right? I said, "Hmmm, I love to dance and sing. Hopefully one day I can be in this book." And I believed that it was possible. So when Thriller became the biggest selling album of all time, and it was enlisted in the Guinness Book Of World Records, and, uh, there's so many other lists... You know, they've enlisted me in there like 7 different times now. It was my happiest time of my life. I was so happy.

    Anthony: To what do you attribute that level of ambition and possibility you felt when you were a kid. You know, I think it's sometimes hard for people to feel... You know, you weren't, obviously, rich as a kid or from some kind of fancy background, but still somehow you were able to envision a life of success. What do you attribute that to?

    Michael: I attribute that to my parents who always taught us to persevere and believe in yourself, have confidence, no matter what you do. Even if you're sweeping floors or painting ceilings, do it better than anybody in the world, no matter what it is that you do. Be the best at it, and have a respect for others, and be proud of yourself.. and to honor; be honorable, you know.

    Anthony: Absolutely. Now, you've been making records for a long time, you've been a force on the music scene for many years. What do you think are the biggest changes in music that you've seen?

    Michael: Biggest changes?

    Anthony: Yeah, what's changed about the music industry or about, you know, the music that's out there. What do you think is different?

    Michael: Well, I think.. Ah, I don't think people thought the Rap music would last as long as it has. And it has gone through evolutional stages -- there's more melody in it now, it's more acceptable, because melody will never die. Will never die. And the rhythm-- things are a little more rhythmic now. Because people want to dance. It's part of the human condition; it's part of our biological makeup. Our cells dance when we hear beats. You notice a.. a one year old child will start moving hearing music. How do they know to move? 'Cause it's biological. It's not just hearing of the ear, it's feeling, you know. And playing music, the grass and the trees and the flowers... They're all influenced by music. They become more beautiful and more vibrant in how they grow. Music is a very important and powerful substance, and all the planets in the universe make music. It's called music of the spheres. They all make a different note; they make harmony. So there's harmony even in the universe as we speak.

    Anthony: Now we have a question from Holland, uh, Femka from Holland writes, "I love the special editions from Off The Wall, Thriller, Bad and Dangerous." She loves you. And asks, "Why does Invincible... Why will Invincible be coming out in different colors?

    Michael: Because we wanted the fans to have some fun with it and collect them and, uh... It's a, uh, a Limited Edition, I think. And, uh, there's albums that I love and I will buy them 5 times, even though I have the same cover. Like, 5 times 'cause I love that album so much. So, imagine if they did a different color or just changed the color, I would buy it 5 more times. We just wanted the fans to have some fun with the pictures and with the colors and... Just to try something a little different. That's why we did it.

    Anthony: Now we have TJ who's 17 and from Australia, wants to tell you that, "You are still my hero," and says, "How do you explain your ability to inspire so many people all around the world?"

    Michael: I just do what I do and I love doing it. And, uh, I love art. I love anything, any art. And, uh, if they're inspired by it, I feel I'm ... I pray that I'm doing my job; what I'm here to do on Earth. Because I love the fans, I love the kids, I love the babies, and that's what give me my inspiration, the children, the babies, the fans. I love them very much.

    Anthony: Now Michaela from Pennsylvania, who is 14, writes, "Michael, I'm only 14 but I've been a fan since I was 10. You've accomplished so much more than any artist ever. I was just wondering if you could change one thing about your life, what would you change?"

    Michael: I would like to be able to go out in public and just be normal sometime, without people recognizing who I am, and to get a little bit of a feeling of what it's like to, you know, be of the regular norm. To see how things are done; to learn what people speak about when they're just casually talking. Cause soon as they see it's Michael Jackson, the conversation changes; it all becomes about me and not about the situation -- the moment, that's happening at the moment. That would... I would learn a lot from that. I don't get to see that unless I disguise myself and put on a lot of things, and then they stare at me, then it's even different; it's not the same even then. So, it's a difficult thing to pull off. Tell him that's a very great question he asked.

    Anthony: That's a really interesting question, actually. We have an interesting answer, as well. We have Greg from Glasgow, Scotland, wants to know, "When do you plan to release the charity song What More Can I Give?"

    Michael: Well, it's being, uh.. We're putting the final voices on and, uh, it's coming very, very soon. We're putting it together now; the final touches. It's a very important song for the world. To give some feeling and some loving and some caring to those people who were thrust into orphanage, uh, or just within a matter of seconds they lost their parents and their loved ones, you know?

    Anthony: Absolutely. Um, what are some of the things you are looking forward to; what are your hopes for you know, the new year. You know, we're coming down to the end of the year, you have this album coming out, we've had a lot of tragedies and crisis that we've all faced. Everybody's trying to keep their spirit up. When you start thinking about 2002, what .. what kind of things come to mind for you?

    Michael: Um, film. I love movies. To do more movies; to integrate the songs with the film. Dancing. And more peace into the world. I pray for peace all the time. And the most important thing I pray for is protection for children and babies. That's the thing that concerns me the most, I like them to be protected and to have more children's rights in the world, where children, you know, where there's a day for children; a celebration for children. Give them a little more attention and love.

    Anthony: Now Sergei from Russia writes in, says, "Michael, sing a cappella for us."

    Michael: [laughs] You know what, I would love to do it. But believe it or not, I've been sniffling since this interview, I woke up with laryngitis, I caught a cold from the children the other day. My children were sick and I caught their cold. So, tell her I'd love to do it when I visit their town in concert. And Speechless opens a cappella, on the album, the song Speechless. It's one of my favorites.

    Anthony: Opens in an a cappella part?

    Michael: It opens and closes a cappella.

    Anthony: Now we have a question here from Karen who says that you've helped her since she was a little kid. You've always been one to think about other people; to care for children around the world. "What could we do for you," she wonders. "We give you all our love, but what more could we give to you?" Obviously one of your great fans here.

    Michael: When I come to town, I would love to see a children's festival, to hear children's choirs, uh, you know, pretty much present when I come to different countries, singing some of their favorite songs of mine. Uh, we should forge and create a children's day, a celebration Internationally, where children are honored. Where parents can take their children to the movies or to the toy store or to the park. And that, alone, will create a bonding. Because the family bond has been broken. They don't eat with their children or speak to their children much anymore, or mother their children. And I would love to see a celebration for children. Children's Day; a holiday. We have Mothers Day, Fathers Day -- no Children's day. And, uh, I would love when I come to town just to see them sing songs, or a parade or something. I would love that.

    Anthony: Michael, we have one last question. It was a great pleasure talking with you. We have Emanuel, who is 16, from the US. Says, "Mr. Jackson, what would say to all your fans that have dreams and goals of being a star like you?"

    Michael: No matter what, the most powerful thing in the world is the human mind and prayer, and belief in your self and confidence and perseverance. No matter how many times you do it, you do it again until it's right. And always believe in your self. And not matter who's around you that's being negative or thrusting negative energy at you, totally block it off. Because whatever you believe, you become.

    Anthony: They say that the thing that most affects people, or the way that you can really tell someone's had a successful life is the way that they deal with success or the way they deal with failure or challenges. That sounds like what you're saying.

    Michael: Yes, and after all that, the most important -- most important: Stay humble. The humbleness that a child, like a new born baby has. Even though you become powerful or have power with people, with your talent .. like with what Michelangelo did with sculpting, you know, underneath all that be as humble as a child, as a baby, and be as kind and as giving and loving. They don't become puffed up with pride.

    Anthony: I think we're gonna sneak in one last question here from someone called Invincible103, "Halloween is coming up. Do you have plans to, uh, kind of dress up; do you have plans for a Halloween party?"

    Michael: Uh, no. I was going to just go trick or treating. Go out, knock on some doors and get some candy. I love trick or treat. It's one of my favorite ones. I love dressing up like some kind of monster or something and knocking on the doors. No body knows it's me, and I get candy.

    Anthony: Now if Michael Jackson turns up at your door, people.

    Michael: [giggles]

    Anthony: Sure, wouldn't it be nice to have some nice things on hand for him. Well, Michael it was great, great pleasure talking to you. A lot of fun, and uh, everybody wishes you the best with your new record. We're all looking forward to it.

    Michael: Thank you so much and God bless you. Thank you.

    Anthony: Thank you very much.


    ______________________
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    Re: Online Audio Chat w/ Fans (2001)

    Писане by andeli on Нед Юни 06, 2010 2:17 am

    Oнлайн аудиочат, 26 октомври, 2001

    Майкъл участва в онлайн аудиочат и отговаря на въпроси на почитатели от интернет по телефона. Модератор – Антъни Декъртис. Интервюто е спонсорирано от GetMusic.com и RollingStone.com


    Anthony: Здравейте, дами и господа, аз съм Антъни Декъртис. Вие сте с GetMusic.com. Тази вечер сме тук за едно много специално събитие. Краля на попа, един от най-великите изпълнители в историята на поп музиката, Майкъл Джексън, ще се присъедни към нас след малко. Неговият нов албум излиза на пазара на 30 октомври, със заглавие Invisible (грешка на водещия, нерде Invisible, нерде Invincible, ама карай да върви). Можете да го видите на Michaeljackson.com и да си го поръчате предварително на getmusic.com.

    Anthony: Майкъл, за мен е удоволствие да разговарям с теб, човече.
    Michael: За мен е удоволствие да съм с вас.
    Anthony: Разкажи ни нещо повече за новия си албум. Това е първият ти албум от шест години насам. Все още ли се вълнуваш, когато пускаш на пазара нещо ново? Очевидно е, че си постигнал огромни успехи през годините. Все още ли си казваш "Уау! Чудя се как ли ще го приемат хората” или … как да кажа, нетърпелив ли си, усещаш ли онова приятно очакване?
    Michael: Ами, до известна степен правя паралел с … Това е като бременността и раждането … Това е като да ти се родят деца и ти трябва да ги отгледаш и да ги запознаеш със света. И един ден те се превръщат в самостоятелни хора и започват сами да се грижат за себе си. Така че, да, много е вълнуващо. Искам да кажа, че човек никога не може да привикне към това усещане, никога. Това е един невероятен процес. Но го оставяш в ръцете на Господ … същото правиш и когато имаш деца.
    Anthony: Така си е, абсолютно. При нас вече се трупат въпроси, които почитателите ти задават в интернет. Въпрос от Electric Eyes, мъж. Той казва: „Майкъл, за мен ти си най-великият изпълнител на всички времена. Истинският Крал на поп, рок и соул музиката. Коя е любимата ти песен от новия албум?”
    Michael: Любимата ми песен от новия албум. Мога ли да избера две?
    Anthony: Ами да, защо не? На практика можеш да правиш каквото си искаш.
    Michael: Ъм … мисля че едната ще е Unbreakable. Всъщност ще избера три. Unbreakable, Speechless и The Lost Children.
    Anthony: Разкажи ни за някои от тези песни. Как протече работата по тях? … Имам предвид дали е имало специални гости, дали си работил с нови продуценти, как ги написа. Нали се сещаш, някоя интересна подробност.
    Michael: Ами, написването на една песен е много трудно за обясняване, защото това е духовен процес. Това е … това наистина е в ръцете на Бог, сякаш песента вече е била написана – това е самата истина. Те вече са написани и са напълно готови, а ти просто си източникът, чрез който песните идват на белия свят. Наистина. Те просто падат в скута ти напълно завършени. По тях почти не е останало кой знае какво за правене. Понякога изпитвам вина, че се налага да слагам името си като техен автор …да, наистина аз ги пиша, аз ги композирам, аз правя аранжимента, аз пиша текста, мелодията … но все пак, те са … те са Божие дело.
    Anthony: Саманта от Канада току-що ни е изпратила въпрос: „Как би описал звученето на Invincible, включил ли си и други жанрове в албума?
    Michael: Ние винаги се опитваме да направим така, че да постигнем съвършено чист звук, най-добрия звук, работим с най-добрите инженери, най-добрите технически специалисти в тази област. И, разбира се, аз се опитах да направя албума като букет от прекрасни мелодии от всякакви стилове. Не обичам да стилизирам или „брандирам” музиката. Смятам, че един добър музикант трябва да е в състояние да създава музика от всякакъв стил и форма … всичко, от рок, поп, фолк, госпел, до … просто … просто хубава музика, която всеки да може да пее, от ирландския фермер до чистачката на тоалетни в Харлем. Ако ти идва отвътре да си я тананикаш и свирукаш, това е най-важното.
    Anthony: Когато работиш случва ли ти се да имаш желание да слушаш много друга музика, да слушаш радио или може би да си избираш албуми на други изпълнители? Или когато работиш просто изключваш слуха си за друга музика, един вид, и се концентрираш върху онова, което правиш?
    Michael: Аз, общо взето … Аз винаги знам какво се случва наоколо, по радиото, в клубовете, наясно съм какво слушат хората. Макар хората да си мислят, че живея в Невърленд – в мислите си аз непрекъснато съм в Never Never land – винаги съм отлично информиран. Винаги знам какво се случва в музикалния свят, през цялото време. Не само в Америка, а на международно ниво. По цял свят. Когато работя обаче … аз не … не мисля, че ми оказва влияние голяма част от днешната музика. Общо взето създавам онова, което е в сърцето ми. Опитвам се да бъда колкото се може по-оригинален, самобитен. Не си казвам „ОК, сега ще направя една страхотна R&B песен или поп песен” ... Искам просто да се получи една страхотна песен.
    Anthony: Сякаш песента сама приема формата си.
    Michael: Аха. Да.
    Anthony: Въпрос от Амбър в интернет. Изпраща ти много любов и би искала да знае дали си се забавлявал, когато сте снимали видеоклипа на You Rock My World.
    Michael: Да, беше много забавно. Беше … Стояхме будни цяла нощ, не беше никак лесно (смее се). Беше страхотно да слушаме музиката усилена до дупка по време на снимките, през качествени тонколони. Това е едно от любимите ми неща, да слушам музиката много силно. Харесва ми силния звук. Ако слушате нещо от интернет на малки колонки, то губи ефекта си. Ето защо трябва да си го купите. Трябва да си купите албума, за да усетите истинската сила на звука. Разликата е огромна. Огромна. Няма място за сравнение. Не можете да чуете звука в истинската му цялост, ако го слушате на слаба система.
    Anthony: Значи когато си на снимачната площадка, можеш да усилваш музиката колкото си искаш?
    Michael: Колкото си искам.
    Anthony: Много добре (смее се). Въпрос на Майкъл Матю от Канада: „Току-що гледах Ghosts по MTV. Страхотен си както винаги, Майкъл. Планираш ли да го издадеш на DVD в Америка?"
    Michael: Да, ще бъде издаден на DVD в пълния си вид, плюс кадри от работата по заснемането му. Това беше едно от най-любимите неща, които съм правил досега, защото отдавна си мечтаех да създам нещо такова … едновременно страшно и комично … и точно така се получи, има ги всички тези елементи, беше забавно. Защото не искам да плаша хората до такава степен, че да ги е страх да заспят. Исках да има известна доза хумор. Да има и вълнение, и смях. Стана забавно. Тези духове изобщо не бяха страшни, а забавни. Разхождат се по таваните. Дечицата им се смеят. Бяха забавни. Не искахме да плашим хората. Но дадохме на онзи дебеланко заслуженото, задето е дошъл в къщата ми, в частната ми собственост, и си позволява да ме съди … Разбираш какво имам предвид.
    Anthony: Абсолютно. … Въпрос от Cloudlee2000: "Защо нарече албума Invincible (непобедим)?"
    Michael: Ами, invincible е ... смятам, че е много подходящо име. Това е една от основните идеи в албума. Аз съм изпълнител, който … ъм … не че искам сам да се тупам по гърба, но наскоро ме включиха в книгата за рекорди „Гинес” като изпълнителят с най-продължителна кариера, защото още от много малък, от много малко дете до днес продължавам да създавам успешни албуми на челни позиции в класациите и … ъм … толкова съм горд и за мен е такава чест, че съм бил избран от Небето, или откъдето и да е това, да бъда Непобедим и просто да продължавам да се развивам и да … служа на хората. Да доставям на хората удоволствие и забавление.
    Anthony: За никого не е тайна, че в музикалната индустрия … вече трудно се задържа вниманието на публиката. Ако един изпълнител се скрие от погледа на хората за твърде дълго време, публиката насочва вниманието си другаде. Този концерт свързан ли беше с излизането на албума или си убеден, че си имаш постоянни почитатели, които са до теб, независимо от обстоятелствата?
    Michael: Аз ... Не, отговорът на този въпрос е, че това никога не ме е притеснявало, никога не съм се замислял над това. Защото винаги съм знаел, че ако една музика е наистина хубава, ако един филм наистина е добър, то хората ще искат да ги чуят и видят. Без значение къде си бил, колко време те е нямало, независимо от ситуацията. Нали знаеш, великите неща си остават велики неща и когато създадеш нещо забележително в твоята област, хората ще искат да го чуят. Или видят. Другото няма значение, наистина няма никакво значение. Стига да си новатор и пионер, това е най-важното. Да им дадеш онова, което искат да чуят
    Anthony: Slimslady420US изпраща въпрос и се чуди „с коя песен от албума Invincible изпитваш най-силна лична връзка?"
    Michael: Мм … Unbreakable.
    Anthony: Разкажи нещо повече за тази песен. Споменаваш я вече два пъти. Събуди любопитството ми. Какво би могъл да ни кажеш за нея?
    Michael: Ами, виж … аз съм може би един от малкото хора в шоубизнеса, които са минали през какво ли не във връзка с много различни неща. Минавал съм през ада и съм се връщал обратно. Наистина е така, ако трябва да съм откровен. Но все още мога да правя това, което умея, и нищо не е в състояние да ме спре. Никой не може да ме спре, по никакъв начин. Аз ще спра сам, когато съм готов да го направя. И … просто по този начин казвам, че ще продължавам напред, каквото и да става.
    Anthony: Въпрос на Warful: "Подготвяш ли в момента или планираш ли да направиш и други късометражни филми към Invincible, особено за наистина бързи парчета като 2000 Watts, Heartbreaker, Unbreakable и Invincible?"
    Michael: Задължително … тя каза … не запомних името … чийто и да е въпросът, беше използвана точната дума, „късометражни филми”. Точно това се опитваме да правим, късометражни филми: история с начало, среда и край. Това ще е нещо новаторско, но да, със сигурност ще го направим. От този албум могат да излязат цял куп страхотни късометражни филми. Много е вълнуващо. Нямам търпение да направя Threatened. Ще бъде страшничък, с Rod Serling от Twilight Zone. Нямам търпение да запретна ръкави и да се захвана с него.
    Anthony: Въпрос от Nepolia , който казва, че истинското му име е Джордж: "Майкъл, според мен това е най-впечатляващият ти и най-силен албум от Трилър насам. Та дори и от Off The Wall насам. Кои са най-незабравимите моменти за теб от записването на този албум?
    Michael: Най-незабравимите моменти … бих казал, че от всичките ми албуми този беше един от най-тежките. Защото бях най-суров и взискателен към себе си. Написах толкова много песни, не искам да казвам бройката, само за да стигна до … колко са вътре, 16? За да стигна до 16, които смятам за приемливи. И … ъм … това е албумът, който … при предишните си албуми не съм имал деца, така че покрай този хващах доста настинки; много често боледувах. Покрай децата … Затова се налагаше да спираме, и пак да започваме, и пак да спираме, и пак да започваме … непрекъснато. Но ми достави огромно удоволствие.
    Anthony: Казваш, че си бил много взискателен към себе си в процеса на записването. Как точно става това? Ако решиш, че нещо не се получава точно така, както трябва … или че би могъл да го направиш по-добре или по-различно, в друга посока … Какво точно се случва?
    Michael: Ако ти кажа истината, не знам дали почитателите ми ще продължат да ме харесват (смее се). Случвало се е да вбесявам някои от музикантите, с които съм работил, защото съм ги карал да повтаряме едни и същи неща от няколкостотин пъти до хиляда пъти, буквално, докато не се получи така, както аз го искам. … Обаче после, когато приключим, ми се обаждат по телефона и ми се извиняват. Казват: „Ти беше абсолютно прав. Никога не съм свирил по-добре, никога не съм правил нещо по-добро, надскочих самия себе си”. Ето това ми казват. А аз им казвам: „Така трябва да бъде, защото по този начин правиш себе си безсмъртен, увековечаваш работата си. Това ще остане след теб завинаги. Капсуловано е във времето”. Като работата на Микеланджело. Като Сикстинската капела, тя е вечна. Точно с такава нагласа трябва да правим всичко.
    Anthony: Да правим нещата според възможно най-високите стандарти.
    Michael: Точно така.
    Anthony: Sweetpea4286 се чуди: "Има ли някакви изненади в новия албум?"
    Michael: Някакви изненади? Хм... Мисля, че албумът е такъв, какъвто е, а човек може да го интерпретира така, както на него му се иска. … Но нищо повече няма да кажа по този въпрос. Освен това, че по някое време ще пуснем и няколко сингъла-изненади. Нещо такова, да. Не сега, обаче, по-нататък. Това предстои..
    Anthony: Много добре. Исках да те попитам … във връзка със сценичните ти изпълнения … наскоро направи два концерта в Madison Square Garden, направи и едно шоу на стадион RFK, благотворителен концерт … ти знаеш, сигурен съм, че го знаеш … че изпълненията ти на живо пред публика са едно от нещата, които са забележителни и те отличават от другите през цялата ти кариера. От известно време си далеч от сцената. Би ли могъл да ни кажеш какво беше усещането да се завърнеш на нея и отново да застанеш пред публиката?
    Michael: Беше … ъм … трудно е да се обясни. Беше много вълнуващо да усетя публиката, да я видя, и да бъда толкова топло приет от нея. Това просто е едно невероятно усещане. Наистина. Те са там, за да те подкрепят, да изразят обичта си, да чуят любимите си песни; ти просто стоиш пред тях и те те даряват с такова обожание и любов. Наоколо витае толкова много любов, прекрасно е. Много е вълнуващо. Разчувствам се до сълзи. Прекрасно е.
    Anthony: Спомням си, че в книгата си описваш как на сцената се чувстваш най-жив, че това са моментите, които са … най-завършени, докарват те до състояние на възторг и опиянение.
    Michael: Така е. За мен по-трудно е да съм извън сцената. Тогава ми е по-трудно. Да бъда на сцената … или да пиша музика или поезия, да гледам анимационни филми – това са най-любимите ми занимания на света. Това ме кара да се чувствам жив. Обожавам да правя тези неща. Именно тези неща ме вдъхновяват в работата ми.
    Anthony: Страхотно. Имаме въпрос от някого, който се е нарекъл „Най-добрият танцьор в света”. Е, според мен той е в студиото и в това няма никакво съмнение, но, както и да е, най-добрият танцьор в света иска да те попита: „Според информация в Michaeljackson.com, JayZ ще има изява в новия ти албум. Вярно ли е това?"
    Michael: Не, но с него обсъждаме да направим нещо заедно някой ден.
    Anthony: Харесваш ли работата на JayZ? Като музикант, а и като човек … прекарвали ли сте време заедно? Какви са ти впечатленията от него?
    Michael: Имам отлични впечатления от него. Прави страхотен ритъм, counter-rhythms. И е един от по-новите съвременни изпълнители, които хлапетата наистина много обичат. Той е просто страхотен.
    Anthony: Имаме въпрос от Швеция. Пише ни Тони от Швеция и казва: „Здравей, Майкъл. Ти си най-изумителният изпълнител за всички времена. Просто обожавам музиката ти. Възнамеряваш ли да правиш турне? Световно или европейско турне?”
    Michael: Ами … хм, не сме мислили много по този въпрос точно сега, но … не искам да казвам, че не фигурира в плановете. В момента вниманието ни е насочено върху много други неща. Не мога да отговоря със сигурност.
    Anthony: Добре. Исках да попитам …
    Michael: Знаеш ли какво, сигурен съм, че в близко бъдеще ще има нещо такова. В близкото бъдеще.
    Anthony: Значи хората трябва да си държат очите отворени за подобни известия. Имаме въпрос от Noria; тя/или той описва себе си като испански почитател на 32 години, пише от Los Angeles и иска да знае дали планираш да издадеш някои от песните в Invincible на испански или на други езици освен английски.
    Michael: Към този момент не. Но това би било страхотно. Не е изключено. Испаноезичният пазар е огромен, това би било чудесна възможност.
    Anthony: Особено за човек като теб, който получава голямо международно признание. Много изпълнители си имат почитатели в Англия или Щатите. Но ти очевидно си признат на международно ниво.
    Michael: Благодаря.
    Anthony: Кажи ни нещо повече за …Едно от нещата, което бе нещо като сензация тази година е cover-версията на Alien Ant Farm върху Smooth Criminal. Исках да разбера дали си обърнал внимание на това, дали … Дали ти е харесало и изобщо как възприемаш това?.
    Michael: Видях го и направо се влюбих. Ужасно много ми хареса. Казах си, това задължително трябва да се издаде. Те поискаха разрешението ми, аз им го дадох на драго сърце и им казах „Действайте! Смело напред!”
    Anthony: Фантастично. Сигурно е много интересно да наблюдаваш как други изпълнители правят различни интерпретации на твои песни. Какво е усещането?
    Michael: Това е страхотен комплимент. Прекрасен комплимент. Кара те да се чувстваш достоен, получаваш потвърждение, че музиката ти достига до различните поколения. Замисляш се … че всичките тези хора слушат музиката ти … и това ме прави много щастлив.
    Anthony: Имаме въпрос от Канада. Гари, на 19, пише: „Кои други музиканти работиха съвместно с теб по Invincible?"
    Michael: С кои музиканти съм работил съвместно по Invincible...
    Anthony: Имаше ли някакви специални участия?
    Michael: О, да, Карлос Сантана. Двамата с него направихме един дует. Той свири на китара, аз пея. Написахме тази песен заедно. Получи се много, много хубава песен.
    Anthony: Отдавна ли го познаваш или се запознахте наскоро?
    Michael: Познаваме се отпреди, но напоследък доста често си говорим по телефона. След като спечели наградата си „Грами”, той каза пред журналисти, че би желал да се срещнем и е готов да работим заедно. Много хора ми казаха за това изявление и накрая аз му се обадих. Той потвърди, че има желание да работим заедно, че това за него би било като сбъдната мечта. Той е изключително мил човек. Много добър, много духовен. Установих, че е много скромен, смирен човек, и си казах: „Трябва да го направим. От това ще излезе нещо хубаво”.
    Anthony: Значи написахте заедно песен?
    Michael: Ами, има една песен, която написах с още двама души и той също е част от нея. Whatever Happens.
    Anthony: Ok. Имаме въпрос от Anicia. Казва: "Майкъл, почитател ли си на Chris Tucker?" И пише, че той е участвал в твой видеоклип.
    Michael: Аз съм голям фен на Chris Tucker. Този човек ме кара да се смея до припадък. Гледал съм всичките му филми, много е смешен. Харесвам хора, които могат да те разсмеят без да използват вулгарности, ругатни. Дори за децата от всички краища на планетата той просто е един много забавен човек.
    Anthony: Имаме още един въпрос от Канада. Тони, на 17, се чуди: „Колко време ти отнема да създадеш една песен, от първоначалната концепция до окончателния запис в студиото?”
    Michael: Ами....
    Anthony: [смее се] Предполагам, че за всяка е различно … зависи...
    Michael: Да, наистина зависи. При мен този процес протича различно в сравнение с повечето изпълнители/музиканти, защото аз правя няколко песни, да речем 5, 6, 7, или 8, или 10; после ги захвърлям всичките и започвам отначало. Така че на този въпрос ми е трудно да отговоря.
    Anthony: Чудя се дали … има ли конкретна песен в албума, да кажем Invincible ....Сещаш ли се кога точно получи вдъхновение за нея и кога беше денят, в който си каза: „Това е, вече звучи точно така, както я искам”.
    Michael: Конкретно за Invincible?
    Anthony: Аха.
    Michael: Ъм …да. Да. Спомням си, че организирах моите хора да потърсим нови звуци … Тъй като ние не … това е нашият начин на работа, много от звуците в албума не са програмирани в звукозаписната техника. Ние излизаме и създаваме наши собствени звуци. Удряме по разни неща, чукаме тук-там, така че никой да друг да няма същия звук като нашия. Създаваме ги със собствените си ръце, намираме ги, създаваме ги сами. Това е най-важното, да бъдеш пионер. Да си новатор.
    Anthony: Съвършено вярно. Въпрос от Vernay, който ни пише от Newark, Delaware: "Много ми харесва новият албум, но Speechless ме докосна особено дълбоко. Кое те вдъхнови да напишеш тази песен?"
    Michael: За Speechless бях вдъхновен от, ъм … аз прекарвам много време в гората. Обичам да се разхождам в гората и да се катеря по дървета. Едно от любимите ми неща е да се покатеря на дърво, да се изкача до самия му връх и да гледам надолу през клоните. Всеки път, когато правя така, се вдъхновявам и пиша музика. Има и две малки сладки дечица, момиче и момче, които са толкова невинни; те са най-чистата форма на невинността, и само присъствието ми около тях ме кара да онемея и да се почувствам съвършено speechless, защото всеки път, когато ги погледна, аз виждам лицето на Бог. Те ме вдъхновиха да напиша Speechless.
    Anthony: Този отговор отчасти засяга и следващия въпрос: „Къде търсиш вдъхновение, когато пишеш своите песни? От различни места ли черпиш вдъхновение?”
    Michael: Ами, най-добрите песни се пишат сами. Дори без да търся вдъхновение, те просто сами падат в скута ми. Има и друг тип песни, които … на тях им е нужен период на инкубация, оставям ги да отлежат. Посяваш семенцето и оставяш подсъзнанието да си върши работата, а с времето се надяваш, че нещо хубаво ще покълне; в повечето случаи става точно така. Не вярвам в концепцията за липса на творческа муза – не ми харесва как звучи. Да създаваш нещо, когато ти решиш. Няма такова положение. Като всеки скулптор или художник … те създават най-добрите си творби на 60 или 70 годишна възраст. Фред Астер направи най-добрите си танци на около 70. Анджело [Michelangelo] е създал гениални, брилянтни скулптори в края на шейсетте си години и около седемдесетте. Но в музикалния бизнес някои от великите имена изпадат в застой, защото са се самобичували, отнасяли са се безмилостно към самите себе си в млада възраст. Всичките тези лудости, които вършат – пият алкохол, злоупотребяват с хапчета и прочее – това не е хубаво, изобщо не е хубаво. Неприятно ми е, че го казвам, защото бих могъл да обидя някого, но трябва да се грижим малко повече за себе си, за телата си.
    Anthony: Не, мисля че много хора осъзнават много добре, че се отнасят пагубно със себе си. Сам знаеш, че много хора повдигат този въпрос през последните години.
    Michael: Да.
    Anthony: Имаме въпрос от Allen, който пита дали ти и Rodney Jerkins сте създали нов звук за 2001.
    Michael: За песента 2000 Watts?
    Anthony: Той казва: "Имаш ли усещането, че ти и Rodney Jerkins, продуцентът, разбира се, сте създали нов звук за 2001?"
    Michael: 2001?
    Anthony: Да.
    Michael: O. Ъм, това звучи много приятно, да.
    Anthony: Какво беше усещането да работиш с него? Как се срещнахте, как протече общата ви работа?
    Michael: Този човек е обиколил цял Холивуд и е повтарял на всички от музикалната индустрия, че мечтата му е да работи с мен. После, на едно събиране в дома на Carol Bayer Sager – изключително талантлива авторка на песни, спечелила няколко Оскара за работата си – тя ми каза: „Има един човек, с когото съм работила, казва се Rodney Jerkins, непрекъснато ми плаче и ми се моли да го свържа с теб. Така де, защо просто не му звъннеш да му кажеш здрасти?”. Та той намина тогава и каза: „Моля те, мечтата ми е да работя с теб. Дай ми срок от две седмици и после ще ти покажа какво съм направил”. И в крайна сметка стигнахме дотам, че започнахме да работим заедно.
    Anthony: А какви са ти впечатленията от него? С какво допринесе той … според твоето усещане, за общата работа?
    Michael: Неговият принос е в това, че той обича да твори по същия начин, по който и аз обичам да творя. Но аз го тормозех непрекъснато, постоянно го натисках да създава, смело да опитва нови неща. Да бъде пионер. Той е истински музикант. Той е истински музикант, истински отдаден на работата и много лоялен. Упорит е. Не мисля, че съм срещал упоритост като неговата у когото и да било другиго. Защото колкото и да го притискаш и тормозиш, той не се ядосва. Да, той е страхотен, наистина.
    Anthony: Това е голям комплимент.
    Michael: А Teddy Riely е просто невероятен. Той също е новатор. Обичам да работя и с него.
    Anthony: Ти си работил с него и преди, разбира се.
    Michael: Да той е един от любимите ми … като човек, имам предвид, един от най-любимите ми хора на света. Той просто е много мил и добър човек. А Rodney е и много забавен. По цял ден не спираш да се смееш в негово присъствие. Усилва музиката в студиото докрай и започва да танцува наоколо. Забавен е.
    Anthony: Бих искал да напомня на всички, вие сте с Getmusic. Разговаряме с Майкъл Джексън, чийто нов албум Invincible излиза на пазара на 30-ти октомври. Можете да го видите на Michaeljackson.com и да го поръчате предварително на Getmusic.
    Сега имаме въпрос от ItsJackson, истинското й име е Рейчъл от Кънетикът: "Има ли нови танцови движения, които си измислил в работата по новия ти албум?"
    Michael: За пръв път при работа по нов албум съм загърбил танците. Понеже бях толкова вглъбен, толкова потънал в това, което правех … необичайно е за мен, не ми се беше случвало. Но щом чух готовата музика, веднага започнах да танцувам, разбира се. Тези движения сами се създават, когато върви музиката, и се получават някои нови неща. Но това ще остане за по-нататък, когато направим новите късометражни филми. Ще ги видите … ще видите всякакви нови неща и движения, каквито досега не са били правени. Ще посетим такива места в танца, до които никога досега не сме стигали. Защото всичкият този хип-хоп започва да изглежда като аеробика и става леко досаден.
    Anthony: [смее се] Имаме въпрос от Simon, който … ти вече спомена за всички онези хора, които искат да работят с теб. Той се чуди за следното: „Майкъл, с кого би искал да направиш дует, независимо дали от миналото или настоящето?"
    Michael: Ако е от миналото, тогава бих избрал някой като Sarah Vaughn или Nat King Cole. Настоящето, мисля че … Whitney Houston е брилянтна, Barbara Striesand има много красив глас. Такъв тип изпълнители, те са просто прекрасни.
    Anthony: Какво е впечатлението ти за изпълнителите, които се качиха на сцената през последните няколко години, като Britney Speares и Christina Aguilеra. Сещаш се, млади поп звезди, които очевидно се радват на огромна слава. Бритни взе участие на концерта ти в Garden. Какви впечатления имаш от нея?
    Michael: Те са една нова порода, която сега се появява. Справят се много добре. И това, което най-много ме впечатлява в тези млади изпълнители като Спиърс и Кристина, е тяхната решителност. Чувал съм за начина им на работа. Работят на бързи обороти в продължение на месеци, за да изпипат добре нещата. Толкова са упорити. Срещал съм се с Бритни няколко пъти, тя е много мила и скромна. Видяхме се в стаята ми. Говорихме си тихичко в продължение на няколко часа и тя беше просто … като кукла Барби. Много сладка, много мила.
    Anthony: Предполагам, че тя те приема като много интересен и важен събеседник, като човек, който е бил звезда от малък, а после … Всъщност аз не съм убеден, че хората осъзнават каква странна реалност е това за едно дете, с всичката тази слава, вълнение, аплодисменти. Цялото това внимание, насочено върху теб, сигурно е и малко плашещо. Така ли е, съдейки от твоя личен опит?
    Michael: Да, защото където и да отида – аз често се маскирам, но сега не мога, покрай всичко това, което се случва по света, вече не го правя – хората просто полудяват от радост, че те виждат. Имат чувството, че те познават. А ти трябва да им отвърнеш по същия начин, сякаш и ти ги познаваш. Те усещат, че те познават лично. Снимката ми е залепена на стената им, в дома им звучи моята музика, и те се хвърлят върху теб, прегръщат те, докосват те … Затова и аз обикновено им отвръщам с любов, прегръдка, целувка. Защото аз обичам … обичам … истински обичам почитателите си. Истински, дълбоко, от сърце. Това е самата истина. Обичам ги. А тези, които … Когато съм в някоя държава и те стоят отвън, спят навън на улицата, аз им хвърлям възглавници, завивки … Изпращам охраната да им купи пица, за да могат всички да хапнат, оставяме им свещи и … грижим се за тях. Те са много, много, много сладки и силно ме подкрепят.
    Anthony: Сам, на 20 години, от Тексас: „Ще издадеш ли Butterflies като сингъл? Това е една от най-добрите ти песни."
    Michael: Butterflies в момента излиза като сингъл. Предай на Сам, че много му благодаря.
    Anthony: Страхотно. Какви други планове имаш … Ти си новатор по отношение на това, че създаваш късометражни филми, които съпътстват песните ти. … Изведнъж ли се появява концепцията в главата ти или решаваш, стъпка по стъпка – ето, това ще е следващият ми сингъл и искам да го представя и визуално със съпътстващ видеоклип. Как протича целият този процес?
    Michael: Самият късометражен филм?
    Anthony: Да.
    Michael: Ами, в общи линии оставям песента да ми заговори, затварям се в една стая и започвам да си водя записки … после разговарям с писател – като Стивън Кинг, двамата с него създадохме Ghosts, късометражния филм Ghosts – просто започнахме да го пишем по телефона и го оставихме да се създаде самичък, да потегли накъдето сам пожелае. Но се стараем да правим неща, които са много необичайни. И … това не е много лесно, защото трябва да се синхронизира във времето с песента и не можеш да му отделиш твърде много време, а специалните ефекти понякога отнемат 5 месеца за изпълнение. Така че … трудничко е, а и звукозаписната компания постоянно повтаря: „Хайде, хайде, хайде, времето ни подпира”. Което е разбираемо. Затова се опитваме да дадем най-доброто от себе си и да го вместим в ограниченото за целта време.
    Anthony: Имаме въпрос от Helen, Scotland. Тя казва:"Ако можеше да изпълняваш една-единствена твоя песен до края на живота си, коя би била тя и защо?"
    Michael: О-о … Вероятно ще бъде … мога ли да избера повече от една, да речем две или три?
    Anthony: Да, мисля че бихме могли да се разпрострем дотам.
    Michael: Heal The World, Speechless, и …ъм … тук се затруднявам … мисля че …ъммм … You Are My Life.
    Anthony: Значи избираш онези, които съдържат … един вид, най-сериозните послания, така ми се струва …
    Michael: Да, защото … идеята е в това, че те са много мелодични и ако съдържат и много важно послание, общо-взето остават безсмъртни, защото са актуални за всяко време и пространство.
    Anthony: Едно от нещата, за които всъщност исках да те попитам … във връзка с тези ужасни терористични атаки в Ню Йорк и Вашингтон. Каква роля, според теб, биха могли да изиграят известни изпълнители непосредствено след такива събития? Имам предвид … ти направи онзи благотворителен концерт във Вашингтон. Могат ли музикантите да направят нещо, с което да помогнат на хората да преодолеят тези трудни времена?
    Michael: Да, като се раздаваш. Като даваш от себе си. Като раздаваш таланта си, възможностите си … Талантът, който ти е даден от Небето. Именно затова сме тук, за да дадем на хората усещането за бягство в трудни времена. Ако си художник – рисуваш; ако си скулптор – ваеш скулптури; ако си писател – пишеш; ако си музикант – даваш песни; ако си танцьор – даваш танц. Даваш на хората любов и … блаженство, и усещане за бягство, показваш им, че истински си загрижен, от все сърце, че могат да разчитат на теб. Но не само от разстояние, а да им покажеш, че наистина те е грижа. Да си насреща, когато имат нужда от теб. Точно това направих, заедно с много други, които ги е грижа и искаха да помогнат. Това е нещо много важно.
    Anthony: Въпрос от Chili Boy: "Винаги съм искал да узная как създаваш определени танцови движения и колко време ти отнема да сглобиш хореографията за дадена песен?"
    Michael: В общи линии просто влизам в някоя стая и започвам да танцувам … и всъщност не аз създавам танца, а той се създава сам. Например, правя нещо и после го гледам отстрани … гледам записа и си казвам: „Уау!” Въобще не съм осъзнал как точно съм го направил. Дошло е само, от ритъма. Превръщаш се в … В основата на танца е интерпретацията. Превръщаш се в … акомпанимент на музиката. Така че когато се превръщам в баса на Billie Jean, просто несъзнателно правя движенията, които правя в началото на песента, защото … тя ми казва да го направя така. Ако се обръщам, завъртам, спирам, движа краката си встрани и после вдигам яката на ризата си, това е акомпаниментът към този момент от музиката.
    Anthony: Спомням си, че когато гледах този момент по телевизията, направо скочих от стола си. Беше просто забележително ….
    Michael: Много ти благодаря.
    Anthony: Това наистина беше един изключително велик момент.
    Michael: Всичко това са спонтанни движения. Нищо в това изпълнение на Били Джийн не беше предварително планирано, с изключение на лунната походка. Всичко останало беше просто импровизация.
    Anthony: Въпрос от SJ Chams: "Смяташ ли да направиш още един дует с Джанет?"
    Michael: С огромно удоволствие! Зависи от песента, от времето. Когато тя е в единия край на планетата, аз съм в другия. Много рядко се случва да се засечем на едно място. Затова и не е лесно да го осъществим, защото и двамата сме много заети. Но би било много хубаво. Обичам да работя с нея. Тя е истински професионалист и прекрасна сестра.
    Anthony: Чудесно. Въпрос от Sheik 33: "Кой беше твоят идол в детството ти?"
    Michael: Винаги пощурявах, когато … дори и да съм заспал, когато съм бил около петгодишен в Индиана … и дават някое шоу много късно по телевизията, да речем към един след полунощ, помня как майка ми влизаше тичешком в стаята ми: „Ставай! Ставай! Дават Джеймс Браун по телевизията! Джеймс Браун!” или „Дават Сами Дейвис Джуниър!” или „Фред Астер! Има много хубав филм с Фред Астер!” или „Точно в момента дават Джийн Кели!”. И аз сядам и гледам с ей такива очи … просто гледам, като омагьосан. По-късно, когато дойде ерата на видеотехниката, вече притежавах пълна колекция (смее се).
    Anthony: Да, доколкото знам, ти имаш уникална колекция от стари филми и изпълнения на всички актьори и музиканти, от които се възхищаваш. Разкажи ни нещо повече за тази колекция.
    Michael: Ами, обичам да … преди да направя каквото и да било, независимо от ситуацията, обичам добре да проучвам цялата история около него и чак тогава да направя първата стъпка към новаторството. Обичам да изучавам подробно всякакви водевили от онази епоха, макар че тогава не е имало телевизия. В по-късен период се появиха и по телевизията. Обичам Jackie Gleason, Red Skelton, луд съм по 3 Stooges, всичко на Walt Disney... Що се отнася до изпълнители, обичам Anthony Newley, Jackie Wilson, както споменах, James Brown. Те са невероятни! Когато Джеймс Браун беше в "James Brown and the Famous Flames" той беше просто невероятен. Гледах го и плачех. Просто го гледах и плачех. Никой не владее сцената като него, никой.
    Anthony: Сигурно е било невероятно преживяване за теб да срещнеш на живо някои от своите идоли. Трябва да е било велико преживяване.
    Michael: О, да … наистина. И да чуя как ми казват, че … че ме смятат за страхотен, а аз цял живот съм ги смятал за най-добрите. Това е … най-големият комплимент за мен. Никоя от наградите, които съм получавал, не може да надмине това. Когато Фред Астер или Джийн Кели , които познавах много добре, или Франк Синатра ми кажеха, че аз … че според тях съм невероятен и ме чака бляскава кариера … Казвали са ми го, когато бях малък. Бяха ни съседи. Живееха наблизо. И … за мен бе огромна чест да чуя такива думи от легенди като тях.
    Anthony: Сигурно е било много окуражително да го чуеш от тях.
    Michael: Да, много.
    Anthony: Въпрос от Mhagrice, която всъщност е Margaret от the Netherlands, 26-годишна жена. Тя казва: "Вярно ли е, че ще участваш в Men In Black II и ще запишеш ли саундтрак съм този филм?"
    Michael: Ъм … не мисля, че ще правим саундтрак, но имам епизодична роля като Cameo в Men In Black 2, очаква се да направим и трета част. Беше много забавно и вълнуващо. Това е един от най-любимите ми филми за всички времена. Аз съм голям фен на Men In Black. Много го обичам.
    Anthony: Доколкото разбрах, ще участваш и в The Nightmare of Edgar Allen Poe. Би ли ни разказал нещо и за него?
    Michael: Да, това е предстоящ проект. Той е за великия и много продуктивен американски писател Edgar Allen Poe.
    Anthony: Той самият е малко плашещ като човек.
    Michael: Той е много сатанинска и мрачна личност … Бил е гений … но личният му живот е бил много интересен и това е най-важното, за това става въпрос. През какво е трябвало да премине, за да създаде гениалните си творби. Това е една страхотна история. Но ….О, между другото, докато не съм забравил … трябва на всяка цена да предадеш на почитателите ми да не обръщат внимание на таблоидите. Не вярвайте на нищо, което четете в жълтата преса. Това са пълни глупости. Трябва да си направим клада, като огромна планина, и да изгорим всички жълти вестници. Просто да ги подпалим.
    Anthony: Ето, чухте го първо при нас, лично от Майкъл Джексън.
    Michael: Не си губете времето с тях. Това са глупости.
    Anthony: Въпрос от Rapmaster JA, който всъщност е Jason от Illinois. Той казва: "Майкъл, ти безспорно си най-великият артист в световната история. Как правиш лунната походка? Това е най-страхотното движение, което някога съм виждал?"
    Michael: Олеле … трудно ще ми е да го обясня по телефона. … Обожавам танците и различните движения. Това е все едно да вървиш и напред, и назад едновременно, но не просто да вървиш, а все едно си стъпил на конвейерна лента. Трудно ми е да го обясня. Ако беше в една стая с мен, бих могъл да му покажа как точно се прави, но … Може да гледа края на видеоклипа Jam, където се опитвам да покажа на Michael Jordan как да го направи. Мисля, че това е единственият път, когато съм показвал начина, по който се прави.
    Anthony: Въпрос от Mark the Shark: "Как правиш онова навеждане във видеоклипа на Smooth Criminal?"
    Michael: O, Smooth Criminal … ами. Това се случи ... беше по средата на снимките и аз не бях … правех хореографията на момента. Отне ни един час да го изпълним. Това е специален ефект, при който ние просто се навеждаме колкото се може повече и оставяме конвейерната лента да свърши останалото.


    ______________________
    avatar
    andeli
    Админ/Създател
    Админ/Създател

    Female Aquarius Брой мнения : 3160
    Join date : 05.02.2010
    Age : 45
    Местожителство : In a parallel world

    Re: Online Audio Chat w/ Fans (2001)

    Писане by andeli on Нед Юни 06, 2010 2:23 am

    Anthony: Glenn от Toronto, Canada: "Усещаш ли специална духовна енергия, когато си на сцената? Имаш ли чувството, че си свързан с висша сила? Защото точно това е усещането, което създаваш на голяма част от публиката, която те гледа на живо "
    Michael: Точно това е. Свързан си с висша сила и просто се отпускаш и следваш момента и се сливаш в едно цяло с … тази духовна енергия. Не искам да звучи като религиозна проповед, но това е много духовно преживяване … много прилича на религия, това е дар от Бога, ти просто го приемаш. За мен е чест, че съм бил избран да го получа. Освен това, усещането за сливане с публиката е страхотно. Ставаме като едно цяло.
    Anthony: Сега си припомних … когато говореше за начина, по който работиш по движенията си … когато слушаш музиката, просто я слушаш и сякаш изчезваш в нея. В целия този процес има някакво мистично усещане.
    Michael: Благодаря.
    Anthony: Charlie ни изпраща въпрос: "С кои постижения през живота си се гордееш най-много?"
    Michael: Една от най-големите ми мечти още от най-ранно детство … може би съм бил около седемгодишен и редовно си купувах книгата на световните рекорди „Гинес” (смее се). Сещаш се какъв ще е отговорът ми, нали? Казвах си: „Хммм, обичам да танцувам и пея. Може би някой ден ще видя името си в тази книга”. И наистина вярвах, че това е възможно. Така че когато Трилър стана най-продаваният албум за всички времена и беше включен в книгата на рекордите … там има различни категории. Седем пъти съм бил включван в книгата на рекордите ‘Гинес’. Бях много щастлив. Това са едни от най-щастливите моменти в живота ми.
    Anthony: На какво се дължи тази твоя амбиция още от дете? Не произхождаш от богато семейство и не си бил заобиколен от разкош, но някак си бил в състояние да визуализираш славата и успеха, които очакваш в бъдеще. На какво смяташ, че се дължи това?
    Michael: Дължа го на родителите си, които винаги са ни учили да бъдем упорити и да вярваме в себе си, да бъдем уверени в собствените си сили, каквото и да правим. Дори да метеш подове или да боядисваш тавани, прави го по-добре от всеки друг в целия свят, независимо с какво се занимаваш. Бъди най-добрият, уважавай другите, бъди горд от себе си. И почтен човек.
    Anthony: Абсолютно. Ти издаваш албуми от доста време и си голяма сила на музикалната сцена от години. Кои според теб са най-големите промени в музиката, които си видял с очите си?
    Michael: Най-големите промени?
    Anthony: Да, какво се е променило в музикалната индустрия или изобщо в музиката, която е около нас. Кое се е променило според теб?
    Michael: Ами … според мен хората едва ли са допускали, че рап музиката ще се задържи толкова дълго време. А тя премина през няколко еволюционни стадия – сега в нея има повече мелодия, по-приемлива е, защото мелодията ще живее вечно. Вечно. И ритъмът – нещата сега са по-ритмични. Защото хората искат да танцуват. Това е част от човешкото състояние; това е част от нашия биологичен строеж. Нашите клетки танцуват, когато чуем ритъма. Нали забелязвате … дете на една година веднага започва да се движи, когато чуе музика. Откъде знае как да се движи? Усеща го, защото това е биологична особеност. Не само защото ухото чува звука, това опира и до усещане. Когато звучи музика … и тревата, и дърветата, и цветята … И те са подвластни на музиката. Растат по-красиви и по-жизнени. Музиката е много важна и много мощна материя и всички планети във Вселената създават музика. Нарича се музика на сферите. Всички те издават различни тонове и звучат в хармония. Има хармония във вселената дори сега, в този момент, докато си говорим.
    Anthony: Въпрос от Holland, Femka от Holland пише: "Обичам специалните издания на Off The Wall, Thriller, Bad и Dangerous." Обича и теб. И пита: "Защо Invincible излиза с обложки в различни цветове?”
    Michael: Защото искахме почитателите да се забавляват с това, да си ги колекционират … някои имат и ограничен тираж, мисля. Има албуми, които са ми любими и си ги купувам по пет пъти, въпреки че имат едни и същи обложки. Пет пъти, защото обожавам албума. Представете си, че бяха в различни цветове, значи щях да си ги купя още пет пъти по толкова. Искахме почитателите да се забавляват с картинките и цветовете … Просто да пробваме нещо по-различно. Затова го направихме.
    Anthony: Въпрос от TJ, който е на 17, от Australia. Той ти казва: "Ти си моят герой" и пита: "Как си обясняваш способността си да вдъхновяваш толкова много хора по целия свят?"
    Michael: Просто правя това, което правя, защото ми доставя огромно удоволствие. Освен това обожавам изкуството. Ако с това ги вдъхновявам, аз се чувствам … моля се да съм си свършил добре работата; работата, за която съм тук на Земята. Защото обичам почитателите си, обичам децата, обичам бебетата, и това са изворите на моето вдъхновение – децата, бебетата, почитателите. Обичам ги много.
    Anthony: Michaela от Pennsylvania, на 14 години, пише: "Майкъл, аз съм само на 14, но съм твоя почитателка от 10-годишна възраст. Ти си постигнал много повече от всеки друг изпълнител за всички времена. Просто се чудех, ако можеше да промениш едно нещо в живота си, какво би променил?”
    Michael: Понякога ми се иска да можех да излизам спокойно навън, като всички хора. Да бъда съвсем нормален човек, без да ме разпознават и да разбера какво е усещането да … да си в рамките на нормалното. Да видя как се прави всичко; да разбера за какво си говорят хората в ежедневието си. Защото веднага щом видят Майкъл Джексън насреща си, разговорът се променя; всичко започва да се върти около мен, а не около конкретната ситуация и нещата, които се случват в настоящия момент. Това би било … бих научил много от това. Не ми се удава да бъда свидетел на такива неща, освен ако не съм добре дегизиран, но пък тогава съм натруфен с куп неща и пак ме гледат странно, пак е различно. Трудно е да го постигна. Това беше страхотен въпрос.
    Anthony: Много интересен въпрос, наистина. И отговорът беше много интересен. Greg от Glasgow, Scotland, иска да знае: "Кога планираш да издадеш благотворителната песен What More Can I Give?"
    Michael: Ами, в момента … ъм. … Вмъкваме последните гласове и ще излезе съвсем скоро. Сглобяваме я и доизпипваме финалните детайли. Това е много важна песен за света. Да дариш малко чувство, малко любов, малко грижа на онези, които са били захвърлени в сиропиталища или само за няколко секунди са изгубили родителите си, близките си.
    Anthony: Така е …Кажи ни кои са нещата, които чакаш с нетърпение; какви са надеждите ти за новата година. Наближава краят на тази година, ти издаваш албум, връхлетя ни голяма трагедия, всички нас. Всички се мъчат да повдигнат духа си. Когато си мислиш за 2002, какво … какви неща ти идват наум, лично за теб?
    Michael: Филм. Обожавам киното. Да правя повече филми; да вмъквам песните си във филм. Да танцувам. Повече мир по света. Моля се за мир непрекъснато. А най-важното нещо, за което се моля, е закрила за бебетата и децата. Това е най-голямата ми тревога. Искам да бъдат в безопасност, да имат повече права на този свят, да има ден на децата, празник на децата. Да им се дава малко повече внимание и любов.
    Anthony: Пише ни Сергей от Русия: "Майкъл, изпей ни нещо акапела”.
    Michael: [смее се] Знаеш ли, бих го направил с удоволствие. Но не знам дали ще ми повярваш, носът ми е запушен. Събудих се с ларингит, онзи ден хванах настинка от децата. Бяха болни и аз се заразих от тях. Така че, предай му, че с удоволствие ще го направя някой ден, ако изнасям концерт в града му. А Speechless започва с акапела, от албума, песента Speechless. Тя е една от любимите ми.
    Anthony: Започва с акапела?
    Michael: Да, започва и завършва така.
    Anthony: Въпрос от Karen, която казва, че ти си нейната опора от малко дете. Винаги мислиш за другите; грижиш се за децата по света. „Какво бихме могли да направим ние за теб?” чуди се тя. „Даваме ти цялата си любов, но какво още можем да ти дадем?” Очевидно тя е един от най-върлите ти почитатели.
    Michael: Когато дойда в града ви, бих искал да видя някакъв детски фестивал, да чуя детски хор. Когато пътувам в различни държави, обикновено ми пеят любимите си мои песни. Трябва да създадем ден на детето, който да се празнува интернационално и децата да се чувстват специални. Ден, в който родителите да водят децата си на кино, или в магазина за играчки, или в парка. Дори само това би укрепило връзката помежду им. Защото семейната връзка е разрушена. Семействата не се хранят заедно с децата си, не разговарят с децата си, не им дават топлота. Бих се радвал да видя празник за децата. Ден на детето. Празник. Имаме Ден на майката, Ден на бащата. Бих се радвал, когато идвам в градовете ви, просто да ги послушам как пеят, някакъв парад, нещо такова. Това би ми доставило голямо удоволствие.
    Anthony: Майкъл, последен въпрос. За мен беше голямо удоволствие да си поговорим. Emanuel, на 16, от USА. Казва: "Господин Джексън, какво бихте казал на почитателите си, чиято цел и мечта е да станат звезда като вас?"
    Michael: Независимо от всичко, най-мощното нещо на света е човешкият разум … и молитва, и вярата в себе си, и увереност, и постоянство. Независимо колко пъти правиш дадено нещо, направи го отново, докато не се получи както трябва. И винаги вярвайте в себе си. Независимо дали около вас има негативно настроени хора, които ви заливат с негативна енергия, просто я блокирайте напълно. Защото ти се превръщаш в онова, в което вярваш.
    Anthony: Казват, че онова, което най-много влияе на хората, или онова, по който действително можеш да прецениш дали някой е успял в живота, е начинът, по който те се справят с успеха, или провала, или предизвикателствата. Ти като че ли казваш точно това.
    Michael: Да, и след всичко това, най-важното – най-важното: Бъдете смирени. Запазете смирението и скромността, които притежава малкото дете, бебето. Дори да добиете власт върху хората, с таланта си … като Милеканджело със своите скулптури, под всичко това останете смирен като дете. Бъдете също като тях – добри, щедри, дарявайте любов. Децата не знаят какво е високомерие.
    Anthony: Мисля че ще успеем да вмъкнем още един въпрос от Invincible103: "Наближава Хелоуин. Имаш ли планове за някакъв костюм или парти?”
    Michael: Ами, не. Смятах само да обиколим по къщите за „лакомство или номер”. Да излезем, да почукаме на някоя и друга врата и да ни почерпят с лакомства. Обожавам „лакомство или номер”. Това е едно от любимите ми занимания. Обичам да се дегизирам като някое чудовище или нещо такова и да чукам по хорските врати. Никой не ме разпознава и ме черпят със сладкиши.
    Anthony: Хора, не е изключено Майкъл Джексън да се появи на вратата ви.
    Michael: [смее се]
    Anthony: Няма да е зле да си приготвите нещо вкусно подръка, с което да го почерпите. Е, Майкъл, за мен беше огромно, огромно удоволствие да си поговорим. Беше много забавно и всички ние ти пожелаваме успех с новия албум. Чакаме го с нетърпение.
    Michael: Благодаря много, Бог да те благослови. Благодаря.
    Anthony: И аз ти благодаря.
    Превод: Калин@


    ______________________

    Sponsored content

    Re: Online Audio Chat w/ Fans (2001)

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пет Авг 18, 2017 2:28 am